5 от най-ужасяващите експерименти, провеждани някога
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:25
Научните експерименти, извършвани върху хора, целят да предотвратяват заболявания, да облекчават болки и да тласкат човечеството напред. Но някои са толкова брутални, че ни карат да се замислим дали си заслужава. Ето някои от най-ужасяващите експерименти в историята на човечеството:
Наистина ли мислите независимо? Смятате ли, че живеете по собствени стандарти, или се водите по насоките и очакванията на другите? Накратко експериментът на Милграм показва, че сме способни да изпълняваме безумни нареждания, само защото идват от хора с бели престилки.
© American Psychological Association
„От вас се изисква да продължите.“ Това е казвал психологът Стенли Милграм на участниците в експеримента. Те трябвало да натискат бутон, чрез който „субектът“ в другата стая бива удрян от ток. Всъщност „субектът“ бил актьор и по жиците не преминавало електричество. Актьорът се превивал, крещял и се молел електрошоковата „терапия“ да спре, но изследовател в бяла престилка изисквал от участника да не спира да пуска ток.
По-късно в експеримента изследователят казвал: „Абсолютно задължително е да продължите.“ След многократни увеличения на волтажа в един момент актьорът спирал да се движи. Ако смятате, че повечето хора биха спрели да пускат ток на човек в агония, грешите. Около 65 процента от участниците продължавали дори след като „субектът“ изглеждал мъртъв.
Експериментът в затвора Станфорд
Свободни ли сте от бремето на егото? Смятате ли, че бихте се държали правилно, ако получите голяма власт над друг човек. Психологът Филим Зимбардо провежда експеримент в затвора в Станфорд, за да отговори на тези въпроси.
Възстановка на експеримента от Артур Змиевски. ©American Psychological Association
Група тестови субекти е разделена на случаен принцип на „стражи“ и „затворници“. На участниците са били плащани по 15 долара на ден (87 долара на ден в сегашни пари), за да изживеят експеримента колкото се може по-реалистично. „Затворниците“ били отвлечени от домовете си, били претърсени и им били дадени нови самоличности. На „стражите“ били дадени дървени палки. Те били инструктирани да не нараняват затворниците, но да им стъжнят живота.
„Ще отнемем част от тяхната идентичност“, казвал Зимбардо на случайно подбрани „стражи“. Те това и направили – карали „затворниците“ да стоят голи с часове, да се изхождат в кофи и да спят на земята. Само след 36 часа един от затворниците (познат само като #8612) започнал да крещи и да се мята и бил изваден от експеримента.
Изследването продължило само 6 дни, като една трета от „стражите“ показали „изначално садистично поведение“. Отнело по-малко от седмица нормален човек да се превърне в садист, който ощетява човешката идентичност на други себеподобни.
Изолационните експерименти на Харлоу
© LIFE Magazine
Хари Харлоу бил странен човек. Поведенческият психолог специализирал в провеждането на умопомрачителни и депресиращи експерименти върху макаци. Харлоу казвал: „Ненавиждам котки. Мразя кучета. Как бих харесвал маймуни?“ Вероятно това се е отнасяло и за хората.
Един от експериментите му, свързани с развитието на децата, се наричал „Изолиране на дете“. В него бебета маймунки били отделяни от майките си, за да се види как ще протече тяхното развитие. В някои случаи на бебето била предоставяна маймуна кукла, която да служи като някакъв вид защита в съзнанието на бебето. Но в крайна сметка всички маймуни страдали от ужасни психически и физически недъзи, включително лошо храносмилане и много ниско тегло.
© H. Harlow
„Дупката на отчаянието“ на Харлоу
Вече сте наясно с личността на Харлоу. Този експеримент е „черешката на тортата“. Харлоу бил известен с цветистите си описания на собствените си извратени експерименти – например наричал масата си за принудително оплождане „рафт за изнасилване“. Но най-ужасяващият експеримент на Харлоу се наричал „Дупката на отчаянието“.
© Psychologos
Това било стоманена конструкция, в която Харлоу поставял маймуните, докато не полудеят или не изпаднат в нелечима депресия. Целта на Харлоу била просто да види какво става тогава. Маймунките, които били отделяни от майките си, били на възраст от три месеца до три години. Те били поставяни в дупката за почти три месеца. Животните почти не се движели и хранели, а само се свивали безпомощно в някой ъгъл на дупката.
По-късно тези маймуни били оплождани принудително („рафта за изнасилване“) и били принуждавани да отглеждат поколението си. Психически осакатените маймуни се държали ужасно с децата си. Харлоу казвал за тези маймуни: „Дори и в най-демоничните си сънища не мога да създам толкова зъл родител, колкото тези маймуни са в реалността.“
Бричес
Понякога не е много ясно дали цената на прогреса си заслужава. Маймуната Бричес е ярък пример за това.
© PETA
Каузата била благородна – изследователите имали нужда от слепи маймуни, за да тестват имплантиран в мозъка сонар, който трябвало да подобри живота на незрящи пациенти. Някои незрящи хора са развили изумителното умение за ехолокация, като се ориентират с щракане с език или пръсти.
Устройството, тествано върху Бричес, е имало задачата да дари незрящите с това умените. Проблемът е, че Бричес не била сляпа. Учените трябвало да я ослепят, за да тестват продукта, затова зашили очите ѝ.
Статията е публикувана в All That Is Interesting.
