Астрономи променят датата на Рождество и разкриват престъпление
Звездите не просто „говорят“ – те влизат в ролята на следователи и разкриват факти с историческа давност.
Помните ли сериала за Шерлок Холмс с Бенедикт Камбърбач в главната роля? В една от сериите той разобличава фалшифицирана картина, защото на нея е изобразена свръхнова, която избухнала по-късно от рисуването на оригиналното платно.
С подобни разследвания се занимават и съвременните астрономи, професионалисти и любители. Те установяват точните дати и обстоятелствата на исторически събития, времето на създаване на прочути картини и снимки. Само че изчисленията тук са доста по-сложни, отколкото в киното, отбелязва изданието „Чердак“.
Неточното Рождество
Католиците празнуват Рождество на 25 декември, православните християни – на 7 януари. Но възможно е Исус Христос всъщност да се е родил през юни, две години преди „официалното“ начало на новата ера.
Според Новия завет за раждането на Христа влъхвите били известени от Витлеемската звезда на небето. Астрономите имат различни версии кой точно обект може да са виждали над Витлеем хората в зората на новата ера. Едно от явленията кандидати е сливането на Венера и Юпитер на небето, при което за наблюдателя на Земята те изглеждат като една ярка звезда.
Дейв Ренеке (Dave Reneke), австралийски учител, любител астроном и популяризатор на науката, използвал програма за астрономични изчисления, за да възстанови картината на звездното небе с повече от 2000-годишна давност. Той изчислил, че на 17 юни, 2 години преди новата ера, Венера и Юпитер са се приближили на небесния свод толкова близо една до друга, че можело да се възприемат като една ярка звезда.
Смъртоносна дистанция
Според легендата през 490 година пр.н.е., по време на гръцко-персийските войни, след битката при Маратон, в която победили гърците, войник на име Фидипид бягал от Маратон до Атина, за да съобщи за победата. Дотичал до мястото и съобщил новината, Фидипид паднал и починал.
Въз основа на тази легенда е била установена маратонската дистанция в Олимпийските игри: през 1896 г. Международният олимпийски комитет измерил дистанцията от бойното поле в Маратон до Атина (34,5 км) и на първите съвременни Олимпийски игри участниците действително тичали от Маратон до Атина.
В истинността на тази легенда има съмнения, но дори да предположим, че съобщението за победата е било донесено в Атина именно по такъв начин, така или иначе възниква недоумение – днес хиляди хора пробягват маратонската дистанция и обикновено не умират след това. Решаването на този въпрос може да стане с помощта на точна датировка на събитията.
Херодот е оставил точно описание на фазите на Луната по време на битката при Маратон. Още през XIX век, въз основа на това описание, е била изчислена датата на Маратонската битка – 12 септември. Доналд Олсън (Donald Olson) от Тексаския университет в Остин и колегите му смятат тези изчисления за грешни. Според техните сметки битката при Маратон се е състояла на 12 август.
Средната температура през септември в Атина е малко под 30 градуса по Целзий, а през август тя гони 40. Бягането на дълга дистанция при такава жега е опасна дори за най-тренирания спортист и възможно именно в това се крие загадката за смъртта на гръцкия воин.
Гибелта на „Титаник“
Лайнерът „Титаник“ се отправил от Европа за Америка на 10 април 1912 година. Само четири дни по-късно той се сблъскал с айсберг и на 15 април потънал. Олсън и колегите му, въз основа на астрономически изчисления, смятат, че за появата на фаталния айсберг на пътя на „Титаник“ е виновна Луната.
Известно е, че приливите и отливите в океана протичат поради привличането на Луната. Земята се върти и от тази ѝ страна, която се оказва обърната към спътника, настъпват приливи.
Луната се движи около Земята по елиптична орбита, като Земята не се намира в самия център на елипсата, затова Луната ту се сближава повече към планетата, ту се отдалечава на по-голямо разстояние. Съответно нейната сила на притегляне също ту расте, ту намалява, влияейки на приливите и отливите.
Освен това си имаме и Слънце, чието привличане действа и на Луната, и на Земята. То кара орбитата на Луната да се върти около Земята подобно на разтегнат обръч.
Астрономите са установили, че през януари 1912 година се е случило рядко съвпадение – на трети януари Земята се е оказала в точката от своята орбита, максимално близка към Слънцето. А на следващия ден Луната се е приближила до Земята по-близо, отколкото за 1400 години педи това, като междувременно се е намирала между Земята и Слънцето.
По този начин привличането на Луната и така е било по-силно от обичайното, а тук към него се е добавило и привличането от Слънцето. В резултат приливите на Земята са били по-силни.
Силните приливи са освободили айсбергите, заседнали край бреговете на полуостров Лабрадор и остров Нюфаундленд, смятат учените. Затова на пътя на „Титаник“ през април са се озовали повече айсберги от обичайно.
Истинският автор на „Франкенщайн“
Героят от романа на Мери Шели – Виктор Франкенщайн, намира начин да превърне неживата природа в жива, благодарение на което успява да създаде от различни части на починали хора чудовище и да му вдъхне живот. Ужасявайки се от творението си, Франкенщайн бяга, изоставяйки чудовището. Като не намира мястото си сред хората, чудовището се озлобява и убива цялото семейство на учения, а след това – и самия него.
Не всички критици вярват, че толкова мрачна история е била написана от жена, и приписват авторството ѝ на мъж – поета Пърси Шели. Самата писателка твърдяла, че идеята за произведението ѝ дошла по време на „сън наяве“. Тя споменала, че в прозореца на нейната спалня в този момент се леела лунна светлина.
През лятото на 1816 г. Мери и тогава все още бъдещият ѝ съпруг гостували на лорд Байрон във вилата му край Женевското езеро в Швейцария. Те разговаряли за книгите, за писателството и освен това – за разни странни явления, по-конкретно за галванизма – съкращаване на мускулите под въздействие на електричество. То било открито в края на XVIII век и особено впечатляващи били публичните опити, в които ток се подавал на мъртво човешко тяло, което започвало да се гърчи, сякаш всеки миг ще оживее.
Не е чудно, че след такива разговори на Мери се привидели мрачните образи, описани по-късно в нейния роман. Оставало да се докаже, че за краткото време до 17 юни, когато започнала да пише романа, е имало подходяща лунна нощ. За тази цел Олсън провел измервания непосредствено на вилата на писателя, а също така анализирал метеорологичните записи за юни 1816 г.
Както се оказало, на 16 юни през нощта в прозореца на спалнята на Мери Шели действително е светела ярка Луна, така че, изглежда, именно нейното въображение е родило ужасното чудовище.
Прочутата целувка
Свежата новина от Олсън и колегите му е свързана с едни от най-прочутите целувки в историята на фотографията. Става дума за снимката на Алфред Айзенщат „Денят на победата над Япония на Таймс скуеър“, направена на 14 август 1945 година, на която моряк целува медицинска сестра.
Трудно е да се каже кой именно е запечатан на снимката, тъй като лицата почти не се виждат. Затова в ролята на моряка и медицинската сестра през изминалите 70 години са претендирали множество хора, които се целували с непознати в този исторически ден на Таймс скуеър. Но историите на повечето от тях не издържат проверките на астрономията.
За да се разбере кой от претендентите лъже и кой казва истината, е необходимо да се изясни кога точно е била направена снимката. На една от сградите, попаднали в кадъра, има часовник, макар да е сложно да се установи какъв час показва той –16:50, 17:50 или 18:50.
Астрономите изучили снимки и карти на региона, където е бил направен кадърът, за да определят точното време по дължината на сенките, и стигнали до извода, че историческата целувка се е състояла в 17:51. Този факт позволява да се опровергаят версиите на някои двойки, например на Джордж Мендоса и Грета Цимер, които от дълги години твърдят, че именно те са запечатани от Айзенщат.
Астрономията в съда
Историята познава случаи, когато от подобно астрономическо разследване е зависело доста повече от удовлетворението на тщеславието или простото любопитство. Един от най-известните случаи в адвокатската кариера на Ейбрахам Линкълн, впоследствие станал 16-ия президент на Съединените щати, е била защитата през 1858 г. на сина на приятеля на Линкълн Уилям Армстронг. Той бил обвинен в убийство и свидетелят твърдят, че е видял момента на убийството при лунна светлина.
Линкълн се обърнал към „Фермерски алманах“ – периодично издание, в което имало прогнози за времето и астрономически сведения. Бъдещият президент на САЩ доказал, че Луната в предполагаемия момент на убийството се е намирала толкова ниско, че не е могла да хвърля достатъчно светлина, за да разгледа свидетелят детайлите на престъплението.
Армстронг бил оправдан. Изказвали се подозрения, че Линкълн може да е фалшифицирал алманаха, но съвременните изчисления, проведени от Олсън, свалят тези подозрения.
Грешка в „Семейство Симпсън“
И накрая – наскоро американският учени и популяризатор на науката Фил Плейт открил астрономическа грешка в една от сериите на „Семейство Симпсън“. В анимационния сериал има сцена, в която Елън Мъск се любува на вечерния пейзаж, на небето се виждат звезди и луна, обърната с рога наляво.
Такъв вид растящата луна може да има само на небето в Южното полукълбо, но не и над континенталната територия на САЩ.