Музиката на планетите в уникална симфония (ВИДЕО)

Земята и другите планети, които се въртят около Слънцето, „свирят“ ноти, които са недоловими за човешкото ухо. Ако си представим едно безкрайно пиано, звукът на Земята е До диез (#), поставен 33 октави по-надолу от средно До (около 4.7 метра наляво от пейката за пиано). Оригиналната статия е публикувана в Pianopianoforte.

Песента ALBA MUNDI е композирана в ключа на Земята, а хармонията е постигната чрез звуковата честота на деветте орбити на планетите. Меркурий – най-близката планета до Слънцето – свири До диез, Венера – Ла, а поредицата продължава със Земята – До диез, Марс – Ре, Юпитер – Фа диез, Сатурн – Ре, Уран – Сол диез, Нептун – Сол диез, и Плутон – До диез. Накрая на мелодията, след финалното кресчендо, можете да чуете звука на Слънчевата система, който е ускорен повече от 68 милиарда пъти, за да може да го чуваме.

Мелодията на ALBA MUNDI е изпипана от Алекс Уартън (Alex Wharton), който е работил за Coldplay, Bjork, Gorillaz. Записът е направен в студиото Abbey Road в Лондон, където са правени албумите на The Beatles и Pink Floyd.

“Винаги съм смятал, че е вълнуващо да можем да слушаме звука на планетите. Тези колебания не могат да бъдат чути от човешкото ухо, защото честотата им е много ниска, а и вакуумът не позволява разпространение. От дълги години хората свързват космическите обекти с музиката. В Древна Гърция Архимед асоциирал музикалните интервали с „блуждаещите звезди“.

Но когато математиката и физиката се намесвали в музиката, естетиката и красотата се губели. Много автори (например „Планети“ на Густав Холст) предпочитали да описват музикално планетите според значенията им в митологията – Марс като бог на войната, Венера като богиня на красотата, Юпитер като баща на боговете и т.н. Това, което още не бях слушал, е съчетание на планетите, основано на математиката, но в същото време структурирано като приятна мелодия“, казва Джорджо Константини.

„Композирах ALBA MUNDI чрез хармонизиране на деветте „ноти“, които планетите изпълняват. На края на произведението исках да поставя студения „звук“ на Слънчевата система, който е ускорен многократно, за да може да бъде чут от човешкото ухо. Странният свистящ звук, който е подчертан на края на финалното кресчендо е звукът на Слънчевата система. Практически погледнато, всяка секунда от финалната част на ALBA MUNDI се равнява на 2177 години от съществуването на Слънчевата система“, добавя Константини.

Горната клавиатура е хипотетична и притежава 12 октави, в които могат да се поставят честотите на колебание на планетите. За да навлезем в доловимите честоти, трябва да утроим дължината на тази клавиатура (долната част на снимката).

Втората колона показва орбиталния период (в дни) на планетите – необходимото време за едно пълно завъртане около Слънцето.

Третата колона показва честотата на въртене на всяка планета, обозначена с Hz. Величините са с отрицателни степенни показатели, защото става въпрос за милиардни от херца.

Четвъртата показва изсвирената „нота“ от всяка планета.

Петата колона показва височината на октавата на всяка планета (при пианото, най-ниската октава е -1, а най-високата е +6).

Шестата колона показва дали „нотата“ е със знак диез или с бемол.

Седмата колона дава индикация за „фалшивата нота“ (цент е една стотна от полутона).

Най-богатата на тонове планета е Уран. Най-безшумните са Меркурий, Нептун и на трето място – Земята. Средната височина на тоновете в Слънчевата система е 441,27 Hz, което е само пет стотни от полутона над обичайното „Ла“, което е фиксирано на 440 Hz (пет стотни от полутона могат да бъдат разпознати само от обучени хора с „музикален слух“).

„Нотите“ на планетите са получени чрез математически изчисления, приложени върху съответните орбитални периоди, отговарящи на обратната стойност на честотата на въртене. Принципът е прост – честотата на колебание (Hz) и точната музикална нота отговарят на периодичното колебание, което след време е константно.

Математическата формула изглежда така: F e честотата на колебание (в нашия случай колебание (трептене) означава въртене около Слънцето, n(semit) е музикалният интервал в полутоновете, който започва от До¹ (първото До, от лявата страна на пианото, което отговаря на честота от 32.7031956626 Hz. Честотата на въртене се получава от обратната стойност на орбиталния период, изчислен в секунди.

Калкулаторът, използван за изчисляването на нотите на планетите, е Hewlett Packard HP41cv. Той е програмируем и притежава огромна изчислителна мощ. Създаден е в началото на 80-те години и е използван за 9 космически мисии на НАСА. Ето така изглежда програмата, която е изчислила „звука“ на планетите: