Седемте чудеса на Плутон

Благодарение на автоматичната междупланетна станция „Нови хоризонти“ тайнственият свят на бога на подземното царство от нашата Слънчева система се оказа истинска изненада за учените. Ето и седемте чудеса на Плутон, открити от сондата досега.

Ледени планини

Първият едър план на Плутон, изпратен от апарата след прелитането покрай системата, показва: на планетата има планини, състоящи се от лед, с височина около 3300 м.

Тези планини, наречени Планини на Норгей (Norgay Montes) в чест на Тенсинг Норгей – един от двамата, първи покорили Еверест, се намират в долната част на характерната област с формата на сърце (Tombaugh Regio). Предположението, че скалите се състоят от воден лед, е направено поради това, че принципно силикатните породи и вода се явяват строителни материали на всички твърди светове, изучени от нас в Слънчевата система.

Изхождайки от масата на Плутон, учените са направили извод, че скални включвания по-скоро присъстват в центъра, затова ледът е най-вероятният компонент на планините. Ако е така, то на повърхността на Плутон е невероятно студено – минус 230 градуса по Целзий, ако се отчита, че ледените планини са успели да достигнат такива размери.

Абсолютно уникален

Не сме виждали нищо подобно – учените от мисията не могат да посочат тяло в Слънчевата система, подобно на Плутон. Преди прелета на „Нови хоризонти“ през системата те смятали, че той може да се сравни с луна на Нептун – Тритон, но геологията на Плутон показва, че това са два съвсем различни свята, тъй като на Тритон няма подобна пресечена местност.

„Ти кого наричаш джудже?“

Още преди прелета „Нови хоризонти“ помогна на учените да определят точния размер на Плутон – този въпрос беше неясен от момента на откриването му през 1930 година. Данните от сондата потвърдили, че Плутон е най-голямото небесно тяло в пояса на Кайпер – област от Слънчевата система зад орбитата на Нептун, пълна с ледени останки от формирането на Слънчевата система. Диаметърът на Плутон е 2370 км. Преди учените не можеха да определят кое от небесните тела е по-голямо – Плутон или планетата джудже Ерида, която също се намира в пояса на Кайпер и заради която Плутон беше разжалван от планета и беше наречен плутоид.

Малко кратери

Учените очакваха да видят повърхността на Плутон, изпъстрена с кратери, но се оказа, че тя е доста по-гладка, а значи – и по-млада от смятаното. Например възрастта на ледените планини е около 100 млн. години, което се явява буквално миг в 4,5 милиарда годишната история на Слънчевата система. На Земята кратерите са изменили своята форма и външния си вид в резултат на геоложка активност (вулканизъм и движение на тектонските плочи). Макар че учените засега са получили само един малък участък от повърхността на Плутон, малкото на брой кратери ги кара да мислят, че на планетата може да протичат геоложки процеси, които реформират повърхността. Възможно е на Плутон да има подповърхностен океан или дори ледени вулкани, но до окончателен извод е необходимо получаването на повече данни.

Вали сняг?

Атмосферата на Плутон е богата на азот и според изследванията на повърхността може да вали азотен сняг. Ръководителят на планетарните изследвания на НАСА Джим Грийн отбелязва, че областта във формата на сърце – която сега е кръстена Областта на Томбо (Tombaugh Regio) в чест на откривателя на Плутон – Клайд Томбо, вероятно се състои от азот, метан, въглероден окис и няколко други вида сняг, падащи на повърхността.

Вероятно няма други луни?

Изследователите очаквали да открият поне една нова луна, въртяща се около Плутон, но „Нови хоризонти“ не открил нито един нов спътник по време на пътешествието си.

Днес са известни 5 луни на Плутон – Харон, Стикс, Хидра, Никта (Никс) и Цербер. През 2011 – 2012 година с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“ са открити Стикс и Цербер и това означавало, че далече от планетата може да се крие поне още една луна. По-рано Саймън Портър от Югозападния изследователски институт и Алън Стърн публикуваха статия, в която се говореше за регионите, в които може да се намират такива спътници – от вътрешната орбита на Стикс, между Никта и Цербер и по орбитите на другите спътници. Учените се опасяваха, че праховият шлейф от скрити спътници може да повреди сондата.

Геоложка активност на Харон

Снимките на Харон са близки до това, което учените са видели на Плутон – равната и гладка повърхност говори, че на спътника в недалечно минало може да е имало геоложка активност. На снимки с висока резолюция учените са успели да разгледат признаци на сравнително млада повърхност, но по-ясни представи ще имат, след като „Нови хоризонти“ изпрати нови снимки. Засега най-необичайното образувание на Харон е каньон с дълбочина 6-9 километра, който се вижда в дясната част на луната.

А ето ги и 85-те години наблюдения на Плутон, събрани в едно видео: