Как ще загине нашето Слънце

Нашето Слънце няма да загине в резултат на взрив – то ще се променя постепенно, докато не угасне.

След около 1,2 млрд. години Слънцето ще започне да се променя. Тъй като водородното гориво в ядрото му ще бъде изразходвано, горене ще има основно на повърхността, поради което звездата ще стане много по-ярка и нарасналата радиация ще окаже опустошително въздействие върху нашата планета. Средната температура на повърхността на Земята ще се повиши до около 75°С. Океаните ще се изпарят и планетата ще стане безжизнена пустиня. Когато Слънцето стане на възраст 5–8 млрд. години, то ще изчерпа почти целия си водород. Слънцето използва водород за създаване на енергия, то го преобразува в хелий и в края на краищата хелият ще стане много повече. Този хелий ще стане неустойчив и ще започне да се свлича под собствената си тежест. Ядрото на Слънцето ще стане още по-плътно и горещо, звездата ще увеличи обема си един път и половина и ще стане двойно по-ярка от сега.

През следващите 700 милиона години то ще продължава да расте, достигайки двойно по-голям от сегашния си размер, след което малко ще поизстине. От пустинната повърхност на Земята (ако нашето светило не погълне планетата) то ще изглежда като огромна оранжева топка, висяща в мъгливото небе.

По ирония на съдбата един от последните човешки артефакти, ще е древна стела на маите.

На възраст около 11-12 млрд. години Слънцето ще загуби около една четвърт от масата си и тогава ще се променят орбитите на планетите. Венера ще се озове на сегашното място на Земята, а Земята ще бъде изхвърлена още по-далече.

В крайна сметка Слънцето ще се превърне в червен гигант – то ще се увеличи около 166 пъти и короната му ще достигне мястото, където преди е била орбитата на Земята. Меркурий и Венера в този момент ще бъдат погълнати от светилото. На Земята ще се топят и текат планини в безкрайни потоци и морета от лава. Огромното червено Слънце ще покрие половината небе. Макар че вътрешните планети неизбежно ще загинат, в далечните светове може да се зароди живот. Например ще се стопят ледовете на Юпитеровия спътник Европа …а Плутон най-после ще получи слънчева светлина и топлина.

Когато Слънцето достигне максималния си размер като червен гигант, неговото ядро от хелий ще достигне температура 100 млн. градуса и това ще предизвика хелиев синтез. Когато това се случи, хелиевите атоми ще започнат да се разрушават, отделяйки колосално количество енергия. Слънцето отново ще започне да се смалява и отстрани ще изглежда, сякаш се ражда за нов живот.

Това ще продължи през следващите 110 млн. години, през които няма да има големи промени. След това, когато водородните атоми кондензират, ще се появят нови елементи – въглерод и кислород. Когато те се натрупат в достатъчно количество в ядрото на Слънцето, то отново ще увеличи размерите си. Накрая ще остане само хелиевото ядро, въглеродът и кислородът ще колапсират и няма да са достатъчно за реакции на синтез. Без гориво ще започне началото на края за Слънцето. То отново ще се увеличава по размери, докато не издуха всичкия водород и хелий. Светилото ще стане 180 пъти по-голямо и хиляди пъти по-ярко, отколкото е сега. Огромно количество вещество ще бъде изхвърлено в Космоса и почти половината от масата му ще бъде загубена. Вътрешните планети в това време няма да са нищо повече от спомен. Тънката обвивка от останалия хелий, заобикалящ въглеродно-кислородното ядро, ще бъде нестабилна и Слънцето ще започне да пулсира, губейки при всеки импулс все повече маса, докато не остане само ядрото – сфера с размери приблизително колкото Земята.

Бялото джудже, което някога е било нашето Слънце, ще се вижда от пепелта – това ще е всичко останало от нашата планета, ако тя бъде изхвърлена на по-далечна орбита.

Тя ще бъде много гореща, но това ще бъде само остатъчна топлина. Ядрото ще става все по-студено, докато не изстине окончателно.