Древните хора също използвали халюциногени
За разлика от съвременния човек праисторическите хора в Европа не са използвали халюциногени просто за наслада.
Използването на алкохол и растителни наркотици, например опиумен мак и халюциногенни гъби, било строго регулирано и се прилагало в свещени погребални ритуали в много праисторически общества.
Елиза Гуера-Дос от университета на Валядолид в Испания твърди, че древните са ползвали халюциногени, тъй като смятали, че могат да им помогнат в общуването със света на духовете.
Независимо че употребата на наркотични вещества е започнала още преди зараждането на човешкото общество, едва отскоро учените търсят в исторически и културни текстове споменаване за изменящите съзнанието вещества, използвани в древността в Европа.
Освен литературни свидетелства Гуера-Дос систематично изучавала културното значение на употребата на опияняващи вещества в праисторическите европейски общества.
В хода на изследването били използвани фосили на листа, плодове или семена от психоактивни растения, останки от алкохолни напитки, психоактивни алкалоиди, открити в археологически артефакти и древни скелетни останки, както и изображения на влияещи върху съзнанието растения.
Тези останки включват семена от опиумен мак в зъбите на възрастен човек от неолитна стоянка в Испания, овъглени конопени семена, открити в Румъния, следи от ечемичена бира в няколко керамични съда, открити в Иберия, и абстрактни изображения в италианските Алпи, които показват ритуално използване на халюциногенни гъби.
Тъй като Гуера-Дос открила следи от наркотични вещества основно в гробници и обредни места, тя смята, че използването им е било тясно свързано с ритуалите. Те са приемани за изменяне на обичайното състояние или за изпадане в транс.
Детайли от ритуалите продължават да са неизвестни, но се смята, че тези вещества са използвани в ритуалните погребални обреди за осигуряване на средства за съществуването на починалия в задгробния свят или като един вид дарение за божествата от преизподнята.
Изследователката подчертава, че правото на използване на такива вещества вероятно е било строго регулирано, като се отчита, че те са били средство за съединяване със света на духовете и следователно са играли особена роля в праисторическите европейски общества.
„Лекарствените растения и алкохолните напитки са заемали особено място в праисторическите общества – отбелязва Гуера-Дос. – Повечето доказателства за тяхното използване са открити в елитни гробници и места за провеждане на ритуални церемонии.“
Изследването е публикувано в сп. Journal of Archaeological Method and Theory.