Слънцето се ражда за нов живот
Последно: 23 декември 2012 г. в 11:38
Зимата настъпи. Лъчите на Слънцето се плъзгат по повърхността на планетата, едва докосвайки северната й част. В полярните райони, след 67-ия паралел, слънцето не се вижда изобщо. Там, в Арктика, е полярна нощ и няма светлина.
Така се случва всяка година поради наклона на земната ос спрямо Слънцето. На 21 декември в 13,11 часа българско време ъгълът на наклона е достигнал максималната си точка – 23°26’. Настъпи зимното слънцестоене. Астрономите казват, че това събитие трудно може да се наблюдава. Но то се случва и ние го усещаме.
Важен е самият този факт, а да му се радваме, можем не само в конкретния миг, а целия ден, та чак до днес, когато според вярванията Слънцето, преминало през най-ниската си точка, се ражда за нов живот.
След зимното слънцестоене се случват и други важни промени, освен че е отбелязано началото на астрономическата зима и предстои най-студеният месец, за който традиционно се смята януари.
Първо, денят (вече на 25 декември) започва да нараства, което автоматично подобрява настроението и подпомага отделянето на хормона на щастието. Слънцето с всеки ден ще се задържа по-дълго на небосвода. И пътят му ще се изкачва все по-високо. „Ражда се новото Слънце”, казват древните славяни.
Второ, идват най-любимите и радостни празници – Бъдни вечер и Коледа, а след още няколко дни – Нова година. И след като изпратим по живо, по здраво старата година и й отдадем заслуженото, можем да построим и новите си планове, да си пожелаваме разни неща и да започваме да действаме.
Трето, започва разгарът на зимата. А това означават още много празници през януари, считан за месеца с най-много именни дни. И студовете вече няма да са толкова страшни, тъй като през декември ще сме се адаптирали. Но прогнозите за времето винаги са актуални и когато ги отчитаме, можем да изберем и времето, когато да се измъкнем на свеж въздух.
И накрая можем да се радваме и за северните жители – за тях започва обратното броене на полярната нощ, преминала своя пик на 21 декември. Много скоро при тях ще изчезне синдромът на полярната нощ.
Например в ширината на Мурманск полярната нощ продължава до 11 януари 2013 година, а е започнала на 2 декември. Но докато в Мурманск полярната нощ продължава 40 дни, то на Северния полюс максималната й продължителност достига 178 дни! Половината от тях вече е изминала.
Източник: Руски хидрометеорологичен център
