Откриха червеи, които ядат пластмаса
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:23
Боклукът е голям проблем. Дори рециклирането не може да помогне, защото само в САЩ изхвърлената нерециклируема пластмаса се приближава до 30 млн. тона годишно. За справка – всеки ден в САЩ се изхвърлят над 2,5 млн. чаши за кафе за еднократна употреба.
Но сега, изглежда, има надежда. Изследователи са открили доказателства, че бактерия в стомасите на определено животно може да разгражда пластмаса. Животното, за което става въпрос, е брашнен червей. Това е ларвата на брашнения бръмбар.
Изследователи от Станфордския университет (САЩ) и Бейхангския университет (Китай) са разбрали, че ларвите на брашнения бръмбар могат да оцеляват, хранейки се с няколко вида полистирен. Това става благодарение на бактерия в стомаха на ларвата, която разгражда пластмасите като част от храносмилателния процес. Това откритие притежава изключителна значимост, защото досега се смяташе, че полистирените не са биоразградими.
„Нашите открития отвориха нова врата в решаването на проблема с глобалното замърсяване“, казва един от съавторите Уей-Мин Ву (Wei-Min Wu), който е главен инженер в Станфордския университет.
100 брашнени червеи успели да ядат между 34 и 39 милиграма стиропор на ден. Половината бил преобразуван във въглероден диоксид, а другата половина – в биоразградени фекалии. Червеите не се разболели от нищо по време на специалната диета, а изпражненията им са безопасни и могат да се използват като тор.
Постижението на малките ларви не изглежда величествено спрямо количеството пластмаса, което произвеждаме постоянно, но това специално умение ще бъде използвано за разработване на по-силни ензими, които ще разграждат пластмасата по-ефективно. Очаква се в списъка на биоразградимите пластмаси да влезе и полипропилена.
В момента учените се опитват да открият морски еквивалент на брашнения червей, защото в световните океани има стотици хиляди тонове пластмаса, за която, искаме или не, ще трябва да се погрижим.
„Възможно е големите научни пробиви да дойдат от много неочаквани места“, казва Крег Кридъл (Craig Criddle), който е професор по екологично инженерство. „Понякога науката ни изненадва. Това откритие е шок.“
Изследванията са публикувани в Environmental Science & Technology.
