Доха, Дубай, Абу Даби може да станат необитаеми

Глобалното затопляне и нарастването на влажността на въздуха могат да доведат дотам, че страните от Персийския залив да станат негодни за живот извън помещения, оборудвани с климатик, само след 60–70 години, твърдят климатолози.

По-нататъшният растеж на средногодишните температури и влажността на въздуха, а също учестяването на екстремните природни явления може да направи страните от Персийския залив негодни за живот към 2070 година, обясняват климатолози в статия, публикувана сп. Nature Climate Change.

„Ако продължаваме да изхвърляме толкова много парникови газове, колкото днес, то към края на столетието ще достигнем такава точка, че страните от Персийския залив ще преминат през критична точка и ще станат негодни за обитание на човека. Това е значително по-рано, отколкото очаквахме, и причината за това се явява уникалното съчетаване на фактори – влажността, отразяваща способността на водите от залива, и високите температури“, казва Елфатих Елтахир от Масачузетския технологичен институт (САЩ).

Елтахир и колегата му Джеръми Пал от университета Лойола в Лос Анджелис стигнали до такъв извод в опит да разберат как ще се промени така наречената температура на мокрия термометър в близките 100 години в страните от Персийския залив и Близкия изток.

Както обясняват учените, геолози и климатолози наричат „температура на мокрия термометър“ комбинация от два фактора – температурата на околната среда и съпътстващата я влажност. Тя се обяснява много просто – под тази отметка никакъв предмет не може да се охлади, изпарявайки влага от своята повърхност.

Това е много важен за човека параметър, тъй като нашето тяло се охлажда, изпарявайки влагата от повърхността на кожата. Съответно, ако температурата на мокрия термометър превиши 35 градуса, то човек го чака прегряване, слънчев удар и дори възможно смърт от липса на външни източници на охлаждане.

Изчисленията на Елтахир и Пала установили, че страните от Персийския залив ще преминат през тази отметка много бързо, през 70-те години на този век, ако лидерите на страните участнички в ООН не успеят да се договорят за това през декември на Парижката климатична конференция и емисиите на парникови газове растат с текущите темпове.

В такъв случай необитаеми ще станат много големи градове и селища от региона – Доха, столицата на Катар, Дубай и Абу Даби в Обединените Арабски емирства, саудитският град Дахран, иранските градове Бандар Махшар и Бандар Абас и цяла редица други области, където „температурата на мокрия термометър“ почти стабилно превишава 35 градуса. В някои градове, например Кувейт, летните температури в особено горещите сезони ще превишават 60 градуса.

Част от тези региони още сега преживява проблеми от климатичен характер – например през юли тази година температурите в редица ирански и иракски градове са превишавали 48–50 градуса през деня и 30 градуса през нощта, приближавайки се към психологически опасната стойност от 34,6 градуса „по мокрия термометър“.

Причината на всичко това е уникално стечение на природно-географските фактори на Близкия изток и особено в плитководието на Персийския залив, чиито води активно се изпаряват под горещото слънце на XXI век и повишават влажността на въздуха до максимум, което рязко намалява „температурата на мокрия термометър“.

От друга страна, ако емисиите се съкратят и ръстът на глобалните температури се задържи на отметката 2 градуса по Целзий, то в такъв случай ситуацията ще остане приблизително такава, каквато е днес, което е голям плюс за страните от Залива.

Поради тази причина учените съветват арабските държави да положат максимални усилия, за да бъдат все пак приети мерки по удържане на глобалното затопляне.