Загадъчна смърт на връх Матерхорн, неразгадана от 150 години
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27
Тази загадъчна история се е случила преди век и половина в малкото градче Цермат, Швейцария. 150 години са изминали, откакто първият човек се изкачва на връх Матерхорн – крива скала, извисяваща се на границата на Швейцария и Италия.
И само час след това историческо постижение през 1865 година четирима от седемте покорители на върха падат и загиват на място.
Въртят се различни слухове, но и така не е ясно дали това е било умишлено убийство, или престъпна небрежност. Или е било нещастен случай, усложнен от конфликтния характер на британски алпинист и двама неграмотни гидове?
Сега Цермат е прочут курорт в подножието на един от най-известните върхове в света, прославен от постижението на британския алпинист Едуард Уимпър. Туристите спирали тук, за да се полюбуват на разлива на река Висп, огньовете, отбелязващи пътя на Уимпър и освещаващи оляната с розово-лилавата светлина на залеза планина.
Но споровете около Цермат продължават и до днес. Особено що се отнася до жестоката конкуренция, която се корени още във времената на „Златната ера“ на алпинизма. В онези времена британците положили началото на негласно съревнование в изкачването на алпийските върхове, оборудвани с туидови костюми и обувки с шипове.
В началото на 60-те години на XIX век в Цермат и Шамони господствала вяла и доста бедна аграрна икономика. А туристическият бизнес, заключаващ се в придружаването на ексцентрични чужденци в планината, носел сносни, даже може да се каже – невиждани пари. Това обстоятелство довело до ожесточена конкуренция.
По такъв начин споровете за това, кой всъщност е отговорен за трагедията, случила се по време на изкачване, продължават да кипят и да висят като мъгла над града. Подобни на събитията, описани в книгата „Разтворили се във въздуха“ (Into thin air) и случили се на Еверест през 1996 година, са се случили и през 1865 г., допълнени с враждебност.
Двама от оцелелите били Петер Таугвалдер и синът му Петер Таугвалдер-младши, родом от Цермат, а единият от загиналите бил Мишел Кроз – изключително уважаван и доста по-опитен гид от град Шамони.
Според най-ужасната версия Таугвалдер-старши завидял на Кроз и прерязал връвта, като по такъв начин премахнал конкурента си. Или, ако причината е била не завист, то вероятно се е решил на убийство, за да оцелее и да спаси своя син.
Липсата на доказателства, че Таугвалдер действително е имал смелост да извърши убийство на върха Матерхорн, не спряло местния швейцарски канал да пусне тази година доста популярно тв предаване „Местопрестъплението: Матерхорн“.
„Е, хайде, версията, че Таугвалдер е прерязал въжето, е пресилена“, казва Едвин Хамънд, член на Алпийския клуб, 77-годишен историк, специализиран в Алпите. Хамонд, който се изкачил за първи път на Матерхорн през 1967 година, смята, че ако Таугвалдер е виновен, то е само в това, че е отделил недостатъчно внимание на проверката на оборудването.
Но независимо че Цермат празнува победата на Уимпър, местните се стараят да крият от туристите, че тук не всички го обичат. В един от хотелите от веригата Alex Hotel, в който от няколко десетилетия отсядат представители на висшето общество, имало интересен случай. когато някой споменава името Едуард Уимпър около рецепцията в понеделник, минаващ човек вика: „Знам версията на Таугвалдер!“
„Много е тъжно, че хората са принудени да застанат на едната или другата страна“, казва Сара Рандъл, местна писателка и експерт в биографията на Уимпър.
„Целият този спор не позволява човек да обърне внимание на много невероятни факти от живота на Уимпър и от тази епоха като такава – казва Рандъл. – Това е било Викторианската епоха и мъже като Уимпър буквално са били пропити с напористост и увереност, че могат всичко.“
Но продължителното негативно отношение към личността на Уимпър, лондонски илюстратор, изпратен в Алпите през 1860 година, за да направи няколко скици на планината, а в резултат я покорил, всъщност е възникнало от собствените му мемоари „Изкачването на Алпите през 1860-69 г.“, където описва своята кариера на алпинист.
В книгата Уимпър описва Таугвалдер като страхливци и небрежни по отношение на въжетата, поради което Питър Хадоу (най-неопитният член на експедицията), се подхлъзнал и паднал, тъй като въжето не било достатъчно дълго. Картините в алпийския музей в Шамони, съставени въз основа на версията на Уимпър, изобразяват Хадоу, Майкъл Кроз, Чарлз Хадсън и лорд Франсис Дъглас, паднали в цепнатина от височина повече от 4000 фута.
© Emil Lendof/The Daily Beast
Мнозина смятат, че злощастното въже е било увито именно около тялото на Дъглас, което така и не било открито. И след много години експерти проверявали въжето във връзка с многобройните обвинения около трагедията, но така и не разбрали защо Таугвалдер не е използвал по-дълго въже (с каквото е разполагал) за завързване на първите четирима участници.
Уимпър пише в книгата си, че веднага след падането на четиримата Таугвалдер се вцепенили от страх, „плакаха като деца и трепереха с цяло тяло, сякаш се опитваха да ни изплашат с ужасната участ на нашите спътници“. Уимпър продължил спускането, използвайки, както твърдят Таугвалдер, по-дълго въже, отколкото имали те, тъй като спускането така или иначе продължавало: „Няколко пъти стареца Петер ме поглеждаше и с пребледняло лице и с треперещи крака ми казваше: „Не мога.“
Ситуацията се усложнила от слуховете, че Таугвалдер нарочно е срязал въжето, за да се разправи със своя конкурент.
Следствието, започнало на 21 юли 1865 година и продължило три дни, установило, че Петер Хадоу поради своята неопитност е паднал, което е довело до трагедията. Официални обвинения не последвали, но репутацията на семейство Таугвалдер пострадала сериозно. Тъй като те не умеели да четат и пишат, версията им не е широко известна. Единственият източник на фактическа информация винаги е бил Уимпър, отбелязва Хамънд.
Матиас Таугвалдер – пряк наследник на Петер Таугвалдер – е човек със силна воля, три пъти покорявал Матерхорн. Той за първи път разказал историята, която той нарича „версията Таугвалдер“.
Таугвалдер е програмист и фотограф и чрез интернет е привлякъл голям брой хора, за да събере средства за потресаваща триезична изложба в музея на Матерхорн, наречена „В търсене на истината“.
Използвайки документи, които дълго са оставали неизвестни, и привеждайки мнението на легендата в алпинизма Райнхолд Меснер, Таугвалдер твърди, че обвиненията за трагедията трябва да бъдат снети от неговите предци.
„Досега съществуваше само една версия за случилото се – казва Таугваалдер. – Но има повече от една истина.“
Една от частите на изложбата се нарича „Три погледа“ и включва виеоинтервю с внучката на Уимпър, която изразява съчувствие за загиналите. Интервю е взето и от прапраплеменника на Петер Хадоу, който също смята за несправедливи обвиненията към неговия прачичо.
Но Матиас Таугвалдер е съгласен с Меснер, който смята, че Умпър е обвинил Таугвалдер, за да отклони вниманието от собствената си отговорност за случилото се, тъй като е бил лидер на групата.
Постиженията, потвърждаващи компетентността на самия Уимпър, не са толкова високи – той се опитвал да покори Матерхорн 10 пъти, и всичките 10 пъти са били неуспешни. „Няма никакво съмнение, че Уимпър се е опитвал изцяло да си присвои успеха на първото успешно изкачване на Матерхорн“, казва Меснер.
Но повечето представители на британската диаспора в Цермат, която обича града толкова силно, колкото и Уимпър, е на мнение, че новата версия само хвърля сянка върху забележителното постижение на техния земляк, което е напълно неуместно.
„Всъщност в историята, случила се на 14 юли 1865 г., главното е не това кой се е подхлъзнал първи или колко здраво е било въжето, или кого са обвинили за случилото се“, казва Ангъс Потър, който е дошъл в Цермат като дете, а сега ръководи веригата хотели Chez Nous. „А историята за невероятното изкачване на върха Матерхорн, който толкова дълго е бил непристъпен за викторианските катерачи.“
