В плен на феномена махмурлук. Какво знае науката?

Феноменът махмурлук остава загадка за учените, но те са успели да развенчаят популярни митове и да дадат няколко наистина полезни съвета за моментите, в които черният ни дроб и особено – главата ни – не знае къде се намира след тежка нощ…

Веднага ще разрушим интригата – феноменът махмурлук, независимо от всенародната му известност и повсеместното разпространение, остава загадка за учените. А без ясно разбиране на причините, предизвикващи този синдром, е невъзможно да се изобрети „вълшебно хапче“, което да премахва всичките му прояви – главоболие, сухота в устата, потене, гадене и… отвращение от себе си.

Но има надежда. Преди няколко години е създадена международна научна група с недвусмисленото название Група изследователи на махмурлука. Учени от различни страни са обединили усилия, след като най-после осъзнали, че прекалено дълго са игнорирали толкова „гореща“ тема за изследване.

Ръководителят на изследователския проект, професорът по психология Ричард Стивънс от университета Кийл (Великобритания) обяснява отсъствието на мащабни изследвания по изучаване на махмурлука по следния начин: „Работата е там, че заплахата от махмурлук често се явява единствената причина, която удържа хората от прекомерна употреба на алкохол.“

Бойкотирането на проблема махмурлук е довело дотам, че народните средства са заели мястото на научните методи. Няма да се спираме подробно върху начините за самолечение от махмурлук, само ще споменем, че в Мексико за народно средство срещу махмурлук се смятат скаридите, в Германия – маринованата сельодка, в Япония – маринованите сливи, в САЩ – горчивото кафе, в Китай – зеленият чай, и така нататък.

Има легенди, че някои популярни ястия и напитки за първи път са били изобретени като средство срещу махмурлук, например яйцата „Бенедикт“, коктейла „Блъди Мери“ и дори кока-колата.

За няколко години работа проф. Ричард Стивънс и колегите му са успели да развенчаят няколко закостенели мита и да набележат пътя за бъдещите изследвания. Например дълго време за главен виновник за сутрешните страдания се смятало обезводняването на организма – известно е, че алкохолът се явява мощен диуретик.

Но данните от неотдавнашни действия не потвърждават тази версия – наистина има обезводняване, но неговата роля във физиологията на махмурлука е доста незначителна. Затова рехидратацията не носи желаното облекчение – можете да пиете вода с литри, но да продължавате да се чувствате ужасно.

Възможно е проблемът да се крие в химичния състав на напитките. В процеса на ферментация се изработват съпътстващи вещества, токсични за организма. Именно тези вещества – т.нар. конгенери, придават на напитката нейния цвят и вкус. Колкото повече конгенери има, толкова по-тъмен е цветът на напитката.

Учените са намерили взаимозависимост – колкото по-тъмна е напитката, толкова по-силен е махмурлукът. В тази връзка след препиване с чиста водка (или поне така трябва да е според учените) махмурлукът няма да е толкова мъчителен, както след уиски, вино или коняк.

Разбира се, теорията на конгенерите обяснява и друг известен сред народа факт – ако си смесил различни напитки, ще се разкайваш сутринта. В различните напитки се съдържат различни конгенери и колкото по-разнообразен е техният „букет“, толкова по-страшен е махмурлукът.

Учените са разположили алкохола по степен на потенциална „сила на махмурлука“. Интересното е, че чистият спирт, смесен с портокалов сок, може да смекчи действието на конгенерите.

И така, „махмурлучният“ рейтинг на напитките – от по-малко към най-опасните, изглежда така: 1) Спирт с портокалов сок, 2) Бира, 3) Водка, 4) Джин, 5) Бяло вино, 6) Уиски, 7) Ром, 8) Червено вино, 9) Коняк (бренди).

Златното правило е следното: колкото по-светла е напитката, толкова по-светла ще е и главата ви на следващата сутрин.

Още един феномен, заинтересувал учените, е липсата на махмурлук при някои хора дори след очевидни злоупотреби с алкохол. Всички сме срещали такива хора – някои си пият тежки напитки, като че ли си пият сок, а на сутринта са свежи и бодри.

Учените са установили, че подобни уникати са много повече, отколкото може да изглежда – около 23%. Защо те са такива, все още е неизвестно за науката. Своята роля безспорно играят гените.

Учените са установили някои съчетания на гени, които допринасят за извеждането на алкохола и неговите производни от кръвта, а също потискат възпалителните процеси, предизвикани от алкохолното отравяне.

Ролята на генетичния фактор не предизвиква съмнение, но Стивънс е на мнение, че сред махмурлукоустойчивите не те са определящи, а просто хората, които пият с акъл.

Според едно от изследванията такива хора са 80%. Да пиеш с акъл, означава, да увеличаваш интервалите между порциите алкохол. Учените са установили, че при употреба на еднакъв обем алкохол най-малко страдали от махмурлук тези, които правели най-продължителни паузи между порциите напитки – те интуитивно регулирали процеса така, че концентрацията на алкохол в кръвта им в различни моменти от времето да не превишава 0,10%.

В същото време Стивънс е опровергал разпространеното убеждение, че силата на махмурлука се увеличава с възрастта. Изследователите са установили, че 20-годишните страдат от 7 пъти по-мъчителен махмурлук в сравнение с 60-годишните. Според учения тук става дума за жизнен опит – по-възрастните хора прекрасно знаят какво ги очаква на сутринта, те са успели да усвоят урока от грешките на младостта и са се научили да пият правилно. Включително да правят по-продължителни интервали между чашките и да не смесват различни напитки.

Проф. Ричард Стивънс е психолог, затова не може да не обърне внимание на връзката между махмурлука и психотипа на човека. Едно от изследванията установило, че невротиците по-често страдат от махмурлук в сравнение с уравновесените хора.

Това, изглежда, е истина, тъй като емоциите са способни да модулират възприятието на болка. Например възникващото сутринта чувство за вина или тревога (успал се, закъснял за работа, не спазил обещание и т.н.) може да усили физическото страдание.

До изобретяването на „вълшебно хапче“ срещу махмурлук е още далече, смятат учените, но и сега са готови да дадат няколко наистина полезни и потвърдени от науката съвета:

• Колкото по-светла напитка, толкова по-светла глава на сутринта.
• Не смесвайте различни напитки, увеличавайте паузите между чашите, а още по-добре – пийте умерено.
• Един от факторите, безспорно съдействащи на махмурлука, е образуването на продуктите на разпад на етанола в черния дроб. Другият е ударът върху имунната система, предизвикващ възпалителен процес. „Когато страдаме от силен махмурлук, изглеждаме подпухнали и се чувстваме подути и отвътре – това е симптом на вътрешен възпалителен процес“, обяснява Стивънс. Затова трябва да сме предпазливи в избора на лекарствени средства. Учените препоръчват аспирин или съвременни нестероидни противовъзпалителни препарати, съдържащи ибупрофен. Те снемат и болката, и възпалението. В никакъв случай не бива да се взема парацетамол (ацетаминофен) поради страничното му действие върху черния дроб, който в състояние на махмурлук и без това е претоварен.
• Постарайте се да се наспите добре. Често хората вземат за проява на махмурлук обикновеното недоспиване. Изследвания са установили, че при сходен обем изпит алкохол най-добре се чувстват тези, които след бурен запой са успели да се наспят добре.
• Повечето отрезвяващи народни средства работят като плацебо, като оказват по-скоро психологическо действие. Лютите блюда и напитки, още повече лечението тип „клин клин избива“, тоест доза алкохол за премахване на махмурлука, не отстраняват физиологичната причина за лошото самочувствие, но могат да задълбочат проблема.
• Най-добрата комбинация на бързото избавяне от симптомите на махмурлук е мазната висококалорийна храна за възстановяване на нивото на глюкоза, рехидратацията на организма и достатъчната почивка (сън).

Нищо ново? Може би, но загадката на махмурлука се оказала костелив орех дори за международната група учени. Ако не сте сред тези, които не притежават вродена невъзприемчивост към алкохол, ще ви е от полза да спазвате няколкото прости правила или да страдате от махмурлук.