Илюзорната Вселена

В древна индуска легенда се говори, че в началото на всички начала е имало един океан от съзнание, който един ден решил да се раздели на безброй частици, за да познае самия себе си. Така се появили Вселената и населяващите я същества.

Хилядолетия тази история била смятана за измислица, но за последния век откритията в квантовата физика са довели до създаването на концепцията за холографска Вселена. И реалността станала… изменчива илюзия.

Квантовото царство

Още философите на Древна Гърция казвали, че всички предмети се състоят от малки неделими частици – атоми. Но в средата на ХХ век тази парадигма била разрушена. Благодарение на новите електронни микроскопи физиците успели да открият цяла скрита от нас Вселена.

Оказало се, че атомът се състои от още по-малки частици – протони, електрони, неутрони… Оттогава атомът – ядро с въртящи се около него електрони – е станал символ на науката. Всички субатомни частици били наречени кванти, а физиката, която ги изучавала – квантова физика.

Символът на атома

Един от създателите на квантовата теория, получил впоследствие Нобелова награда – Нилс Бор – е издигнал теорията, че квантите всъщност се явяват не отделни обекти, а вълни, които придобиват вид на частици само при непосредствено наблюдение.

Тоест, ако гледате кванта, то той от вълна става частица. А ако не го гледате, отново се превръща във вълна.

Първоначално този ефект бил сметнат за фантастичен. Но все пак били измислени начини да се фиксира вълновото състояние на частиците без наблюдения отстрани. Достоверността на първоначалните изводи била потвърдена.

Това откритие предизвикало истински преврат в умовете. Нищо чудно, тъй като от елементарни частици се състои цялата материя и енергия, то излиза, че Вселената не е нищо повече от илюзия. Само си представете – вашият телефон става материален само когато го гледате или взаимодействате с него, а през останалото време представлява неясна вълнова субстанция. Тази ситуация се отнася не само до отделните вещи, но и с целия околен свят. Вървите си по улицата, а зад гърба ви просто няма нищо, тъй като не го наблюдавате.

Един от главните аспекти от теорията на Бор била невъзможността да се определят ясни характеристики на частиците и оттук излизало, че целият квантов свят е хаотичен и не се поддава на интерпретация. Независимо че повечето физици подкрепяли Бор, тази идея така и не била докрай изучена и приета, тъй като изглеждала прекалено плашеща и загадъчна.

3D Вселената

Но имало един физик, който не само продължил изследванията в областта на илюзорността на Вселената, но и създал на нейна основа доста по-дълбока и всеобхватна теория. Това бил Дейвид Бом. Този учен, за разлика от много други, отказвал да приеме идеята, че квантовият свят не може да се опише и че в него отсъства каквато и да било система и връзки.

В началото на своята кариера той се занимавал с изучаване на плазмата. Електроните, намирайки се в плазмено състояние, започват да се държат като екип и демонстрират свойства на многоклетъчен организъм. Същия ефект Бом открил и при изследване на електроните в метали. Всяка частица съгласувала своето поведение с милионите останали.

Това навело учения на мисълта за съществуването на по-дълбока действителност на субквантово ниво. Той издигнал теория за квантовия потенциал, който пронизва целия Космос. Всичко – от електроните до галактиките – се явява един суперорганизъм, чиито движения и действия са неслучайни и протичат с определена цел.

Разбира се, много учени не приели възгледите на Бом и твърдели, че са грешни и ненаучни. За да докаже своята позиция и да разшири разбирането на природата на реалността, Бом се заел с изучаването на дълбокия скрит ред.

Постепенно той осъзнал, че има не едно и две нива на порядък, а огромно множество. Това, което изглежда хаос на едно ниво, се явява част от подреден процес на по-високо. Например за човек, попаднал в буря, случващото се наоколо ще изглежда безкраен хаос и ужас, но за метеоролога, който наблюдава стихията със спътник, това е съвсем обичаен атмосферен феномен.

Излиза, че нашата Вселена е триизмерна проекция или холограма на другите две нива на порядъка. Холограмата идеално подхожда за демонстрация на скрития ред. За да се създаде холограма, е необходимо да се разцепи лазерният лъч на два отделни. Единият лъч се отразява от заснемания обект и се съединява с втория на филм, където се появява вълнова картина. Наглед полученото изображение изглежда наслагване на различни кръгове и линии, но щом към него се насочи концентриран лъч светлина, се появява триизмерна проекция на обекта.

Интересна особеност на холограмата се явява нейната нелокалност. Може да се разреже получения филм на безброй части и всяко парченце ще съдържа първоначалното изображение. Вълновото изображение на филма – е свитият скрит порядък, който се разкрива при проекция.

Бом нарекъл невидимият порядък импликативен, скрит, а нашият видим – експликативен, открит. Той твърдял, че Вселената е резултат на постоянно разкриване и свиване на незрими нива на битието и представлява не просто статична картина, а „холодвижение“ – сложен, постоянно менящ се поток от вълни и частици.

Като дал физическо обоснование на своята теория, ученият се заел с философската страна на въпроса. Той твърдял, че няма понятия „ние“ и „те“, външно и вътрешно, всичко е едно „аз“.

Например, представете си: седите си в кафенето, масата, на която сте седнали, храната, хората, а и самото помещение около вас – сте самите вие. Дейвид Бом не виждал разлика между живото и неживото, разумното и неразумното, за него Космосът бил едно неделимо същество. Ученият съжалявал, че игнорирането на това знание от човечеството води само към по-големи страдания и ненавист, и мечтаел за ден, когато всеки индивид, гледайки се в огледалото, ще види истинския себе си – безкрайна и величествена същност.

Сигурни ли сте, че съществувате?

Но ако Вселената е илюзорна, значи и ние сме илюзорни. Не вярвате ли? Ето едно доказателство.

Неврофизиологът Карл Прибрам посветил своя живот на изучаването на мозъка и по-точно на неговите способности да натрупва и съхранява информация. В средата на ХХ век господствала идеята за съществуването на специални клетки в мозъка, които отговарят за паметта и се намират на строго определени места.

Веднъж Прибрам се запознал с резултатите на един експеримент, в който обучавали мишки на разни неща, а след това поетапно изключвали части от мозъка им, като се опитвали да изяснят къде се намира зоната, отговаряща за обучението. Най-невероятно се оказало това, че дори при изключване на голяма част от мозъка мишките не губели получените навици.

Това накарало Прибрам да се усъмни в общоприетите нагласи. Както и в случая с мишките, той открил същия ефект и при хора, при които липсвали различни части от мозъка. Независимо от загубата на значителна част от мозъка хората продължавали да помнят кои са, къде живеят, какво умеят. Карл Прибрам дълго не можел да разбере как точно е устроена паметта, докато не попаднал на статията за холограмата.

Сякаш гръм го ударил, когато прочел, че всеки участък от холографската лента съдържа цялата информация. Той най-после намерил обяснение на нелокалността на паметта. В своите изследвания той доказвал, че в основата на работата на невроните лежи холографският принцип.

След това ученият развил своята теория. Той твърдял, че мозъкът ни лъже, създавайки илюзия за вътрешно и външно. Всъщност ние виждаме и усещаме с мозъка, който проектира целия свят отвътре, а не приема сигнали отвън. Казано с други думи – ние живеем в собствените си глави.

Дълги години теорията на Прибрам не била вземана сериозно, но след това било направено откритие, което произвело ефект на бомба. Учени от университета Брандайс в САЩ сравнили системата неврони в мозъка със системата на разположението на галактичните суперкупове във Вселената и загубили ума и дума – те имали почти идентична структура.

В края на миналата година обаче физиците от Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“ публикуваха резултатите от експеримента Holometer по търсене на холографската Вселена, в който заявиха, че не са успели да открият проява на съществуването на холографска Вселена.

Те обаче признаваха, че резултатите от изследването не изключват, че холографската природа на Вселената може да се крие в други ъгълчета на Вселената, например в ъгъла на наклона на обектите от материалния свят един спрямо друг.

Други физици, запитани от сп. Science, се съмняват, че холодетекторът работи изобщо, и изразяват съмнения, че теоретичните заключения на Хоган, обясняващи неговото функциониране, се явяват верни от гледна точка на науката.