Изчезналите луни на Марс
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27
Двете луни на Марс с форма на картофи вероятно не са прихванати в орбитата на планетата астероиди. Това показва изчислителен модел на екип учени около Паскал Розенблат от Кралската Белгийска Обсерватория в Брюксел.
Двата спътника на Марс Фобос и Деймос могат да са резултат на гигантското въздействие на друг процес, обясняват учените пред „Nature Geoscience„.
Двете малки луни на Марс имат диаметър съответно 12 и 22 километра. Според познатата теория, те представляват прихванати в орбитата на Червената планета астероиди, т.е. небесни тела, които кръжат около Марс в резултат на силата на гравитацията му.
Срещу тази теория обаче свидетелстват идеалните траектории на техните орбити. Прихванати от гравитацията астероиди трябваше да обикалят Марс по-скоро в елипсовидни орбити, смятат учените.
Розенблат и екипът му сега дават друго възможно обяснение за възникването на Фобос и Деймос. Изследователите са провели компютърна симулация за въздействието на удар на обект с размер 2000 километра в района на Бореалис в северното полукълбо на Марс.
Според симулацията, след удара се е формирала луна от пръстена, изникнал около планетата. Във външния ръб на пръстена по принцип биха се формирали само тежки луни. Гравитацията на по-големите луни във вътрешността на пръстена би се намесила във външния ръб и така би допринесла за формирането на нови спътници, показва симулацията.
Марс може да е имал много луни. Приливните сили на Червената планета обаче с времето са ги забавили, вероятно разрушили и те са паднали обратно на повърхността – колкото по-големи са били, толкова по-вероятно е тъкмо това да се е случило.
Тази теория е доказуема с търсенето на следи от паднали на повърхността луни, пише Ерик Асфауг от Щатския Университет в Аризона в съпътстващ коментар в специализирано издание.
Фобос и Деймос са се запазили до днес, но може двете да са последни в серията падащи луни, чийто край от астрономическа гледна точка вероятно наближава. Има и друго изследване, според което Фобос до няколко милиона години ще срещне драматичния си финал – ще се разбие и ще формира пръстен на Марс.
