Нептун не съм го видял!

Случва се така, че и учените са способни да не забележат слон дори когато е току до тях. Само че в случая слонът е цяла планета! Именно това се случило с Уран и Нептун – планети от Слънчевата система, които астрономите виждали нееднократно, но смятали, че наблюдават неизвестни звезди.

Не става въпрос за невнимателност или за консервативно мислене – просто невинаги е възможно да се различи необикновеното от баналното, на което не си заслужава да обръщаш внимание. Точно затова астрономите дълго време не могли да открият планетата с името Нептун, макар че тя неведнъж попадала в полезрението им.

Затова дори се наложило устойчивото мнение, че тя е открита, така да се каже, „на върха на перото”, тоест с помощта на изчисления. Но нещата били къде по-интересни – даденият обект и преди бил виждан от астрономите, които не подозирали, че наблюдават неизвестна планета в Слънчевата система. Впрочем нека да проследим всичко по реда му.

Както знаем, всички планети, намиращи се зад Сатурн, не се виждат от Земята с невъоръжено око. Затова античните и средновековните астрономи не подозирали за съществуването на такива обекти като Уран и Нептун (да не говорим вече за планетите джуджета от пояса на Кайпер, към които се отнасят Плутон, Седна и много други). За тях станало известно чак след появата на телескопите, но и тук учените ги чакали казуси – често астрономът, наблюдаващ тези далечни газови гиганти, не се досещал, че те са планети.

Така седмата планета в Слънчевата система, която по-късно била наречена Уран, е била открита още през 1690 г. от британския астроном Джон Флемстид, но той я взел за нова звезда от съзвездието Телец. И чак през 1781 г. известният астроном Уилям Хершел, наблюдавайки този странен обект, разбрал, че е планета. Макар че той също не стигнал веднага до този извод – първоначално Хершел обявил Уран за променлива звезда, след това го причислил към кометите и едва след внимателно изследване на орбитата на това загадъчно небесно тяло все пак го сметнал за неизвестна планета.

Историята с откриването на Нептун била още по-забавна. Първи го видял великият Галилео Галилей през 1612 г. Но изтъкнатият учен решил, че това е неподвижна звезда – именно в това качество фигурира Нептун на съставената от Галилей карта на звездното небе. После, през 1795 г., тази „звезда” доста дълго била наблюдавана от Жозеф Лаланд – той дори успял да направи подробно описание на дадения обект. Накрая, през 1830 г., Джон Хершел (син на Уилям Хершел) отново открил този обект, но също го взел за неизвестна звезда.

Впрочем през 30-те години на по-миналото столетие се разгоряла дискусия на тема защо орбитата на открития от Хершел-старши Уран е толкова неправилна. Изказани били най-различни мнения – че Уран има голям спътник, че тази планета при движението си изпитва съпротивата на газово-праховата среда, която запълва междупланетното пространство и дори, че Уран не се подчинява на законите на Нютон и Кеплер. Интересно, че никой дълго време не предполагал, че зад този обект може да има голяма планета.

За първи път подобна мисъл дошла на английския астроном Томас Хаси, който в писмо до своя колега Джордж Ери споделил идеята за планета, намираща се зад Уран. Ери изказал съмнения, че подобна хипотеза ще може да се обоснове – прекалено сложно било по това време да се наблюдават толкова далечни обекти.

Накрая Хаси се отказал от по-нататъшни търсения на загадъчната планета, но съдържанието на писмото му станало известно на младия астроном Джон Коуч Адамс. Той възприел идеята с ентусиазъм и започнал да прави съответните изчисления, данните за които му били предоставени любезно от Ери, както и друг колега на Адамс – астронома Джеймс Шелис. През 1845 г. Адамс достатъчно точно изчислил орбитата на новата планета и съобщил за това на Шелис, който обещал да започне наблюдения, но така и не го направил.

Така с времето друг астроном – Юрбен Льоверие, също започнал изчисления на орбитата на загадъчната планета. Макар че той ги приключил по-късно от Адамс (през 1846 г.), по незнайни причини Ери се отнесъл към тях с повече доверие. Накрая, на 29 юли 1846 г., започнало търсенето на новата планета, което през септември завършило с успех. Астрономът Йохан Готфрийд Гал и асистентът му Хейнрих д‘Арест открили Нептун точно там, където трябвало да бъде според сметките на Льоверие. Гал съобщил за това на френския си колега и оттогава двамата се смятат за първооткриватели на Нептун, който, както вече стана дума, бил наблюдаван от много астрономи.

Интересно е, че Адамс изобщо не се обидил на Льоверие и не започнал да доказва приоритетността на своите изчисления. Напротив, двамата учени започнали да си пишат и да си дружат. Адамс до края на живота си отричал своята съпричастност към откриването на Нептун, макар че именно той успял да изчисли пръв орбитата на планетата. Освен това той се отказал от благородническа титла и от мястото на директор на Гринуичката обсерватория – искали да го наградят с всичко това заради приоритета в отриването на новата планета.

Но куриозите в историята на Нептун не приключват дотук. Наименованието на новата планета е предложено от директора на Пулковската обсерватория в Сан Петербург Василий Яковлевич Струве, на който навремето Джон Хершел писал, че е видял неизвестна звезда, която по-късно се оказала Нептун.

Любопитното е, че проф. Струве бил един от най-ярките противници на съществуването на планета зад Уран. Но планетата здраво си присвоила името, което й дал човекът, който до самия край не вярвал в нейното съществуване.

Източник: Pravda.ru