Откриха най-старото високопланинско човешко селище

Тънък въздух, тежък терен: високо в планината не е място, на което хората престояват с удоволствие. Въпреки това още в каменната ера хора са живели в Африка на височина от 3500 метра. Учените все още не са наясно с причината.

Когато човекът покорява върхове, организмът му първо трябва да се напасне с условията. Кислородът във въздуха намалява, което води до по-големи натоварвания в тялото. Във височините е и по-студено. Затова не е изненада, че хората в течение на историята не са се заселвали високо в планините.

Въпреки това понякога хората са били привличани нагоре. Учените познават високопланински селища от района на Андите или пък Тибет. Сега археолози са открили в Африка най-старото човешко селище в подобен район. Още преди 47 000 години ловци и събирачи са живели в планината Бейл на територията на днешна Етиопия. Мястото на находката Финха Хабера се намира на височина от около 3500 метра.

„Те не просто са прекарвали там дълго време, яли са, готвили, произвеждали са инструменти, но и са използвали ресурсите на високопланинския район в продължение на хилядолетия,“ казва водещият автор Гьотц Осендорф от Университета Кьолн. Разработката на учените е публикувана в специализираното издание „Science“ . В интердисциплинарния научен проект под ръководството на Университета Марбург участват още учени от университетите Кьолн, Берн, Хале-Витенберг, Рощок, Байройт и Адис Абеба.

От базовия лагер те предприемали пътувания из околността. Става дума предполагаемо за група от 20-25 човека. Учените открили многобройни артефакти, сред тях каменни инструменти от обсидиан. От това естествено стъкло, което произлиза като продукт на вулканична активност, могат да се създават остриета. Маите и ацтеките също са използвали подобни заточени като скалпел остриета при жертвоприношения. В поселището на Финха Хабера хората са се снабдявали с вулканичното стъкло от още по-голяма височина над 4200 метра.

Всъщност обсидианът може да е една от причините, поради които хората са се заселили на подобно необичайно място, смята един от съавторите на студията Бруно Глазер. Това обаче засега е само спекулация. Възможно е хората да са били прогонени в планината от лоши условия, за каквито обаче към момента няма доказателства. Хората намирали достатъчно за ядене и пиене и прежиявали, въпреки тежките високопланински условия.

Те пиели топяща се глетчерна вода и ловували дребни бозайници, с което покривали нужните им за високопланински живот калории. За опитни ловци това не било трудно, обясняват учените.

Това са били хомо сапиенс. „Те не са имали смартфони, но когнитивно няма генерални разлики с днешния човек. Така става все по-ясно, че праисторическият хомо сапиенс е могъл трайно да заеме и покори всички екологични ниши, сред тях и някои нетипични региони.“

Наред с всичко останало археолозите са открили и щраусово яйце. „толкова нависоко няма щрауси, което доказва, че хората са живели в условия на обмен с другите хора от равнината. Те са били част от цялата мрежа.“

Източник: SPIEGEL ONLINE.