Измирането на хищниците унищожава климата

Унищожаването на висшите хищници (лъвове, вълци и акули) ще се превърне в трагедия за екосистемите и може да ускори изменението на климата. Масовото измиране на владетелите на джунглите, степите и океаните вече води до това, че в атмосферата попадат големи парникови газове.

Триша Етууд от Университета на Британска Колумбия, Канада, е стигнала до този извод след изучаването на езера и реки в Канада и Коста Рика. В различни екосистеми и климатични пояси тя е наблюдавала една и съща картина – ако се отстранят хищниците (например излови се цялата риба от езерата), емисиите въглероден диоксид нарастват над десет пъти.

Ефектът на хранителната верига е известен отдавна – при изчезването на хищника неговата жертва разцъфва, което на свой ред води до нарастване на видовете, хранещи се с бившата жертва, и така нататък… до самото дъно на хранителната верига. Балансът на популацията се нарушава, веригата се дестабилизира.

Геохимичната страна тази верига не е изучена много добре. Етууд е успяла да покаже, че в сладководните екосистеми промените чак до фотосинтезиращите водорасли водят до отделяне на въглероден оксид в атмосферата. Разбира се, такъв ефект не се случва винаги.

Има и други изследвания на тази тема. Например Кристофър Уилмърс от Калифорнийския университет в Санта Круз, САЩ, е отрил връзка между изчезващия калкан от крайбрежните води в Северна Америка и нарасналото отделяне на въглероден оксид там. Тъй като няма кой да яде морските таралежи, те са се размножили и са унищожили горите от водорасли – тропически гори в океаните, както понякога ги наричат.

Друго изследване сочи, че някои островни екосистеми по бреговете на Нова Зеландия се запасяват с 40% повече въглерод в сравнение с другите благодарение на висшите си хищници – плъхове, които от време на време изтребват колониите морски птици.

Глобалните климатични модели все още не отчитат тези процеси, а междувременно, отбелязва Етууд, те могат да играят огромна роля – сладководните емисии са сравними с ефекта на обезлесяването, на което според оценките се падат около 15% от антропогенните емисии на въглероден оксид.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geoscience.

Източник: NewScientist