Като хората: Шимпанзетата обичат да „си подават бързо топката“ по време на разговор
Подобно на хората дивите шимпанзета обичат да участват в „бързи“ разговори и едва дочакват да им дойде редът, за да „говорят“.
Животните общуват предимно с жестове, ръкомахат и използват различни изражения.
Учените са открили, че животните се редуват „бързо“, когато обменят информация и също така от време на време се прекъсват един друг.
Откритието предполага „дълбоки еволюционни прилики с хората в начина, по който са структурирани разговорите им лице в лице“, казва проф. Кат Хобайтър от университета Сейнт Андрюс пред BBC News. Изследването е публикувано в списание Current Biology.
Бързото водене на разговора, бързото „подаване“ на репликите, е етличителен белег за човешките разговори, обяснява проф. Хобайтър, който изучава комуникацията на приматите.
„Всички ние разполагаме с около 200 милисекунди между моментите, в които вметваме реплики. Разбира се, при различните култури има известни разминавания, някои култури са „по-бързо говорящи“, обяснява Хобайтър.
Лингвистично проучване от 2009 г. измерва тези разлики във времето. А резултатите от него показват, че средно говорещите на японски език са имали нужда от 7 милисекунди, за да отговорят. А говорещите на датски език са са имали нужда от около 470 милисекунди, за да се намесят в разговора.
Проф. Хобайтер и нейните колеги са успели да определят какво време е нужна на животните.
„Удивително е да се види колко близки са стойностите на тези времена при шимпанзето и при човека“, казва тя.
Шимпанзетата логично имат нужда от по-голям диапазон във времето при разговор.
Като част от изследването на еволюционния ход на начините на комуникация, изследователите са прекарали десетилетия в наблюдения и записи на поведението на пет общности от диви шимпанзета в горите на Уганда и Танзания. Те са записали и превели повече от 8000 жеста от над 250 отделни животни.
Водещият изследовател д-р Гал Бадихи, също от университета Сейнт Андрюс, обяснява, че жестовете позволяват на шимпанзетата да избягват конфликти и да се координират помежду си.
„Така че едно шимпанзе може да покаже на друго, че иска храна, а другото може да му даде храна или да даде знак на другото да си тръгне. Те могат да постигнат споразумение за това как и къде да се съберат. Очарователно е и става само с няколко кратки размени на жестове“, казва експертът.
Наблюдаването на шимпанзетата ни дава информация за това как са се развили правилата на разговор при хората.