Все по-близо сме до това да разберем произхода на материята във Вселената
Физиците са пресъздали условията на най-ранната Вселена в ускорител на частици. И са успели да разберат коя част от материята е създадена в първите моменти след Големия взрив и коя се е появила по-късно.
В резултат на това специалистите са установили, че по-голямата част от материята се е образувала по-късно от очакваното. Резултатите от изследването са публикувани в списание Physics Letters B, пише Phys.
В самото начало на съществуването си Вселената е била гореща смес от субатомни частици.
Ако температурата в ядрото на Слънцето е приблизително 15 милиона градуса по Целзий, то в много ранната Вселена тя е била 250 хиляди пъти по-висока.
Обикновената материя, от която е създадено всичко около нас, се състои от протони и неутрони, но в ранната Вселена температурата е била твърде висока, за да се образуват.
Именно сблъсъкът на атоми в ускорител на частици ни позволява да разберем как точно се е образувала материята в самото начало на съществуването на Вселената.
Известните частици са създадени или от сблъсък на кварки и глуони, или от по-късни сблъсъци на частици. Тези по-късни сблъсъци са започнали 0,000001 секунди след Големия взрив, когато частиците, направени от кварки, са започнали да взаимодействат помежду си.
Още през 90-е години на миналия век физиците разбраха, че някои частици са се образували в големи количества в резултат на по-късни сблъсъци след началната фаза на формирането на Вселената.
Частиците, наречени D-мезони, могат да взаимодействат и да създадат изключително рядката чармониева частица (съставена от двукваркови мезони).
Резултатите от новия експеримент показват, че повече от 70 процента от измерения чармоний може да се образува след реакции на по-късни сблъсъци на частици.
Броят на измерените частици, образувани при такива реакции, се оказа много по-висок от очакваното ниво.
Това означава, че по-голямата част от материята във Вселената може да е дошла от по-късни сблъсъци на частици, а не от сблъсъци на субатомни частици в първите моменти след Големия взрив. Това откритие ни помага да разберем по-добре как се е повила материята.