Чудесата на природата: Китовете се гмуркат синхронно и на разстояние до 100 км

Океанът покрива повече от 70% от повърхността на планетата и е дом на много животни, включително морските гиганти – китовете.

Тези гиганти са известни с това, че могат да покриват огромни разстояния, състезават се, за да спечелят партньор за чифтосване, правят „пътувания“ и дори могат да създадат спирала на Фибоначи. Но те все още имат с какво да изненадат учените, пише IFLScience.

Гренландските китове (Balaena mysticetus) са един от видовете, които са най-засегнати от добива на петрол и китова мас през 1800 г. и в началото на 1900 г. За щастие, след като китоловът беше забранен в повечето страни, популациите успяха да се възстановят.

Изследователите смятат, че представителите на този вид могат да живеят до 200 години, което ги прави и най-дълголетните морски бозайници на планетата.

За съжаление, учените все още не знаят много за живота им, как точно намират храна и комуникират.

В ново проучване специалистите са маркирали 12 гренландски кита в залива Диско на западния бряг на Гренландия. Бозайниците са били наблюдавани в продължение на 144 дни.

На пръв поглед поведението на китовете може да изглежда хаотично, но анализът на учените показва 124-часов цикъл на гмуркане през пролетните месеци.

Екипът открил, че китовете се гмуркат до най-дълбоките точки през деня, което им позволява да проследят плячката до повърхността на водата. Това поведение в океана е известно като „дневна вертикална миграция“.

Авторите на статията описват китовете като „хаотични, самоподдържащи се осцилатори“, които балансират между гмуркане в дълбините, за да се нахранят, и оставане близо до повърхността, за да дишат. Резултатите показват, че поне 8 от 12-те кита са се занимавали с това ежедневно гмуркане.

Това поведение на гренландските китове е сравнимо с поведението на сините китове, които също проследяват миграцията на плячката си във водния стълб, издигайки се на повърхността в тъмното.

Според съавтора на изследването, професор Мадс Питър Хайде-Йоргенсен от отдела за птици и бозайници в Института за природни ресурси на Гренландия, той и неговият екип са направили още едно потенциално откритие.

Китовете, които са се гмуркали синхронно, понякога са били на разстояние до 100 километра един от друг.

Екипът предполага, че гмуркането и комуникацията, дори на километри един от друг, може да бъде стратегия за избягване на хищници. Това поведение вероятно помага да се избегнат атаки от косатки или просто укрепва социалните връзки между китовете.

Сега учените смятат, че самотата на китовете може да е измамна и всъщност морските гиганти са в състояние да поддържат връзка с най-добрите си приятели дори на големи разстояния.

Изследователите обаче признават, че ще са необходими допълнителни наблюдения, за да се потвърди тази теория.