Наши археолози откриха средновековни амфори на дъното на Созополския залив
Подводната археологическа експедиция на Националния исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов проучи древното пристанище на крепостта Хрисосотира в Созополския залив.
Същинската подводна работа e извършена от петима водолази в четири обособени зони в южната и югозападна акватория на полуостров Хрисосотира. По време на огледа бе картирана зона, наситена с множество цели и фрагментирани късноантични амфори, както и отделни фрагменти от други керамични съдове, съобщиха от музея.
Документирани са амфори от тип LR1, LR2, Samos Cistern Type и северноафрикански амфори от V-VII век.
Съдовете са открити върху пясъчното дъно, частично зарити с пясък, на дълбочина от 6 до 10 м. Интерес предизвиква и откритата желязна късноантична котва, която показва също мястото на приставане на византийски кораби в тихия залив.
При огледите са намерени и фрагменти от средновековни амфори тип Гюнсенин 2А (X-XI век), Гюнсенин 3 (края на XII-XIII век); късносредновековни керамични съдове (XVII-XVIII век) и късносредновековен железен боен нож.
Маркирани на изработената археологическа карта, те показват своеобразна пристанищна акумулация, свързана с товаро-разтоварни дейности в една от най-тихите части на Созополския залив. Тя е част от пристанищната зона на късноантичната крепост Хрисосотира, проучвана десет години със средства на Министерство на културата и Национален исторически музей.
Крепостта на полуострова, в местността Червенка, е една от най-големите в района на Бургаския залив.
Обхваща площ от 80 дка и в нея са разкрити крепостни стени, кули, повече от 30 сгради и съоръжения. Тя е своеобразно малко градче, но съществува хипотеза, че е била предградие на късноантичния Созопол.
За наличието на предполагаема пристанищна зона в акваторията на полуостров Хрисосотира има данни в писмените извори, като най-обстоятелствен в това отношение е докладът на граф Толстой от началото на XVIII век, коментират от музея в Бургас.
Най-ценните находки от проучванията ще бъдат изложени във временна изложба в залите на Националния исторически музей през декември.