Астронавтите на дълги мисии ще ядат… астероиди

Възможно е бъдещите астронавти, участващи в дългосрочни космически мисии, да хапват храна, приличаща на млечен шейк или кисело мляко, които ще бъдат „приготвени“ от бактерии от въглерода, съдържащ се в астероидите.

Тази любопитна прогноза е направена от канадски учени, чиято статия е публикувана в International Journal of Astrobiology.

В момента почти всичко, което астронавтите ядат на Международната космическа станция, идва от Земята. Но това няма да бъде възможно по време на дълги и далечни космически пътувания, така че Джошуа Пиърс от Западния университет (Канада) и колегите му решават да проведат експеримент, за да се опитат да намерят решение.

Тъй като астероидите съдържат въглеродни съединения, а на Земята има бактерии, които се хранят с тях, изследователите предполагат, че полученият краен продукт от тяхното взаимодействие, може да бъде годен за консумация.

За да проверят тази хипотеза, учените не са използвали въглерод, изолиран от истински астероид, а такъв, получен в резултат на пиролиза на пластмаса, тъй като той практически не се различава от пластмасата „астероид“.

Когато въглеродът е бил „даден“ на бактериите, се получил резултат, който според Пиърс, е вещество, което прилича на карамелен млечен шейк.

Анализът на бактериалния отпадъчен продукт показал, че това е почти идеална, питателна храна, съдържаща протеини, мазнини и въглехидрати.

Пиърс и колегите му са изсушили полученото вещество, за да се опитат да го превърнат в нещо като кисело мляко или прах.

Според изчисленията на учените астероид, широк 500 м, ще може да храни от 600 до 17 000 астронавти за една година. Точното количество зависи от ефективността, с която бактериите могат да обработват въглеродните съединения, обяснява Пиърс в коментар за NewScientist.

Според учения, за да може проектът за астероидна храна да бъде напълно реален и действащ, ще е необходима „супер машина с промишлен размер“, плаваща в космоса.

Следващата година той и колегите му планират да започнат да тестват идеята си в по-малък мащаб, като започнат с обикновени въглища и след това да преминат към метеорити, паднали на Земята.