Защо никога няма да можем да живеем на Венера

Венера е втората най-отдалечена планета от Слънцето и условията на нейната повърхност са доста екстремни.

Червено-оранжевите пейзажи на Венера приличат на изгорена пустиня. Венера е много подобна по размер на Земята, така че през втората половина на 20-и век учени от САЩ и СССР проявяват сериозен интерес. Но проучванията показват, че там е невъзможно да се живее, защото е изключително екстремно място.

И все пак – какво ще стане, ако успеем да създадем нещо на повърхността ѝ? Как бихме се чувствали там?

Венера често е наричана „сестра близначка” на Земята и това не е случайно.

И двете планети са подобни по размер и структура, което ги прави интересни за изучаване.

Според Space.com повече от 40 космически кораба от различни космически агенции, включително американската НАСА и европейската ESA, са били изпратени до Венера от 60-е години на миналия век насам. Учените са търсили отговори на въпросите за природата на тази мистериозна планета.

В началото на 90-те години НАСА изстреля орбиталния апарат Magellan, който успя да картографира 98% от повърхността на Венера с помощта на радарни сигнали.

Но заради плътния облачен слой е невъзможно планетата да се види директно. И все пак благодарение на тази мисия учените получават подробни данни за нейната повърхност.

След това интересът към Венера започна да избледнява.

Едва през 2005 г. Европейската космическа агенция ESA отново изпрати сондата Venus Express на планетата за изследване на атмосферата, което направи възможно продължаване на изследванията.

Съветският проект „Венера“ е една от най-амбициозните програми за изследване на най-близката до нас планета. Като част от този проект са създадени серия от автоматични междупланетни станции, които са специално проектирани да работят в екстремните условия на Венера.

И докато учените научават повече за планетата, технологиите се развиват.

Венера е едно от най-горещите места в нашата Слънчева система. Повърхността ѝ е скрита зад плътни облаци, състоящи се от сярна киселина, така че е просто невъзможно да се види нещо повече през телескоп.

Въпреки това, благодарение на радарните данни, учените са установили, че под този слой са скрити вулкани, равнини и кратери.

Може да се каже, че атмосферата на Венера се състои изцяло от въглероден диоксид, което създава невъобразим парников ефект, който повишава температурата на околната среда до +465 градуса по Целзий – при такива условия оловото лесно се топи.

Пейзажите на Венера се различават значително от тези на другите планети.

На повърхността има планини, хиляди вулкани (някои от тях много по-големи от земните), както и канали от втвърдена лава с дължина до 5000 километра. По-голямата част от повърхността обаче, около две трети, е покрита от плоски и гладки равнини, което би било най-доброто място за установяване на база, ако животът на Венера беше възможен.

Дори в най-благоприятното си положение Венера е на милиони километри и на едно кратко съобщение ще му трябват няколко минути, за да достигне Земята. А когато планетите са от различни страни на Слънцето, това време може да се увеличи до 15 минути.

Животът на Венера би бил невероятно труден, дори и в една технологично напреднала база. Температурата, налягането и плътната атмосфера правят планетата едно от най-негостоприемните места в нашата Слънчева система. Така че не си струва дори да мечтаем за живот там…

Може би някой ден хората ще могат да живеят на Марс.

Но няма да можем просто да излетим с няколко космически кораба и да се установим да живеем там. Първо планетата трябва да бъде пригодена за живот.