Природата е създала ядрен реактор в Габон, който работи стотици хиляди години

Ако зададете въпроса кога се е появил първият ядрен реактор на Земята, повечето хора ще погледнат Wikipedia и ще отговорят, че е пуснат през декември 1942 г. От една страна, това е вярно, но само ако говорим за реактор, създаден от човешката ръка.

Малцина обаче знаят, че на нашата планета от 1,8 милиарда години съществува естествен ядрен реактор, по който в продължение на хиляди години е протичала спонтанна верижна реакция на делене на уранови ядра.

В момента той вече не работи, тъй като е свършило „ядреното гориво“.

Най-интересното е, че реакторът е открит в Габон, Африка, в началото на 70-те години, но учените предричат ​​съществуването му още в средата на 50-те години.

Естественият ядрен реактор е находище на уран, където верижната реакция на ядрено делене протича естествено, тоест без човешка намеса.

В такива реактори естествената уранова руда, наситена с вода и с подходящи характеристики, може да стартира и поддържа ядрени реакции за дълго време, както се случва в изкуствено създадените реактори.

През 1956 г., много преди откриването на естествения ядрен реактор в Африка, химикът и ядрен физик Пол Курода описва условията, при които на Земята е възможна самоподдържаща се верижна реакция. Както по-късно се оказа, представените от него данни са били много близо до реалността, пише Hi-News.

Реакторът с естествено делене работи на същия принцип като изкуствените реактори – ядра на уран-235, попадайки под въздействието на неутрони, се делят, отделя се топлина и се освобождават допълнителни неутрони. Тези неутрони удрят други атоми на уран, причинявайки допълнително делене. По този начин се поддържа верижната реакция.

В единствения известен естествен ядрен реактор водата се смята за ключов елемент, който е имал ролята на модератор на неутрони. Когато водата е близо до рудата, реакцията е активна. Тъй като водата се изпарява поради генерираната топлина, реакцията се забавя или спира. След охлаждане и връщане на водата, реакцията се възобновява, образувайки повтарящ се цикъл.

Единственият известен в света реактор с естествено делене се намира в полето Окло.

Преди приблизително 1,7-1,8 милиарда години на това място се е случила самоподдържаща се верижна реакция, която, както бе споменато по-горе, е продължила стотици хиляди години.

Скалите на находището Окло съдържат особени големи залежи от уранинит, тоест минерал с високо съдържание на уран. Тези зони се намират в порест пясъчник. Диаметърът им е приблизително 10 метра, а дебелината на слоя варира от 20 до 90 сантиметра. Уранът в тези скали заема от 20 до 80% от общата маса. Това е много висока концентрация за естествената среда, което позволява да започне верижната реакция на делене.

Обедненият уран, както и съдържанието на някои елементи от средата на периодичната таблица, ясно показват наличието на процес в миналото.

Учените са успели да идентифицират 16 такива естествени реактора, разположени в три района – в самия Окло, до него в зоната Окелобондо (1,6 км) и в полето Бангомбе (20 км южно от Окло). Получили са общо име – „Естествен ядрен реактор Окло“.

Проучванията също така показват, че топлинната мощност на естествен реактор най-вероятно никога не надвишава 100 kW за 2,5 часа.

Преди два милиарда години естествените концентрации на уран-235 (изотопът, участващ най-често в реакциите на делене) са били по-високи, отколкото са днес. В момента естествените верижни реакции не са възможни, тъй като съдържанието на уран-235 в естествения радиоактивен уран е твърде ниско. Този изотоп се разпада естествено с течение на времето.

Последният път, когато естествени ядрени реактори са можели да съществуват на Земята, е било преди около милиард години.