Най-голямата гравитационна аномалия на Земята: Къде се намира и как се е появила

Най-голямата гравитационна аномалия на Земята, известна още като гравитационна дупка, се намира в Индийския океан.

Това е регион, в който масата на Земята намалява, което води до по-слаба гравитация и по-ниски морски нива. Едва наскоро учените разбраха как се е появила, пише Live Science.

Гигантската гравитационна аномалия в Индийския океан обхваща площ от 3,1 милиона кв. км.

Това е най-голямата гравитационна дупка на нашата планета, най-голямата вдлъбнатина в гравитационното поле на Земята.

Това място има кръгла форма и аномалията има толкова слабо гравитационно поле, че морското ниво на това място в Индийския океан е със 106 метра по-ниско, отколкото на други места на Земята.

Гравитационната дупка е известна още като геоиден минимум, тъй като нашата планета е геоид с издутини и вдлъбнатини. Въпреки че тази аномалия е открита за първи път през 1948 г., доскоро учените не знаеха как се е образувала.

Намира се между Индия и Африка.

Миналата година учени, публикували своето проучване в списание Geophysical Research Letters, разказаха как може да се е образувала тази гравитационна аномалия.

Моделирайки движението на земната мантия и литосферните плочи през последните 140 милиона години, учените са успели да определят какво може да доведе до създаването на такъв геоиден минимум.

Предполага се, че гравитационната аномалия се е образувала след смъртта на древен океан, наречен Тетис, съществувал между суперконтинентите Лавразия и Гондвана.

Океанът Тетис се е намирал върху част от земната кора, която преминава под Евразийската плоча по време на разпадането на континента Гондвана преди 180 милиона години.

Когато това се е случило, фрагментирани части от земната кора са потънали дълбоко в мантията на нашата планета. И са изместили много плътна кристализирала магма. В резултат на това учените вярват, че потоци от магма с ниска плътност са се издигнали от мантията, за да заменят по-плътната магма, като по този начин са намалили общата маса на региона и гравитационното привличане.

Учените все още търсят потвърждение на това моделиране, което би помогнало да потвърди наличието на магма с ниска плътност под гравитационната дупка.

Сега учените разбират, че мантията на Земята съдържа много странни струпвания на магма на неочаквани места. Интересен е фактът, че под повърхността на Марс са открити същите струпвания на магма с различни форми и размери.