Сондата Europa Clipper тества инструменти на 20 млн. км от Земята
Сондата Europa Clipper на НАСА, изстреляна с ракета Falcon Heavy на 14 октомври и движеща се на 20 милиона километра от Земята, разпери своите „криле“ – слънчеви панели и антени.
Това е една от ключовите операции, които сондата трябваше да направи по пътя към Европа, един от спътниците на Юпитер, където, според учените, под леда се крие океан.
Очаква се Europa Clipper да пристигне в системата на най-голямата планета в Слънчевата система след шест години, а година по-късно, през 2031 г., ще започне близки прелети около Европа.
Europa Clipper е най-големият космически апарат, разработван някога от НАСА за планетарна мисия.
В момента екипите получават само телеметрични данни от сондата – за състоянието и работата на бордовото оборудване.
Малко след изстрелването сондата успешно разгърна своите два масивни слънчеви панела, които са около 30 метра.
Бяха отворени и антените на радарното устройство.
Четири от тях са високочестотни REASON HF, които са разположени перпендикулярно на слънчевите панели на предния им ръб и заедно образуват нещо, което изглежда като два дълги стълба, всеки с дължина 17,6 метра.
Другите осем антени – ултрависокочестотни антени REASON VHF – достигат 2,76 метра дължина всяка и са разположени на задния ръб на слънчевите панели (по два на всеки).
Източник: NASA/JPL-Caltech
„Сега екипът е фокусиран главно върху изучаването на малки, но интересни детайли в данните, които помагат да се разбере поведението на сондата“, обясни Джонатан Евънс, ръководител на проекта в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА.
На борда на сондата са монтирани общо девет научни инструмента.
Ефективността на останалите седем ще бъде проверена през декември и януари. Те включват инфрачервен спектрометър, сензор за прах, плазмен инструмент, масспектрометър, ултравиолетов спектрограф, оптични и инфрачервени камери и инструмент за изследване на гравитационното поле на Европа.
На 1 март 2025 г. апаратът ще достигне орбитата на Червената планета и ще извърши маневра за гравитационно подпомагане.
Полетът около Марс ще му позволи да увеличи скоростта си и в същото време да провери функционирането на инфрачервените инструменти – сондата ще направи няколко цветни снимки на планетата. Екипът също се надява да събере данни и от радар.
През декември 2026 г. космическият кораб ще извърши друга маневра за подпомагане на гравитацията, този път прелитайки покрай Земята, което ще му позволи да калибрира своите магнитни сензори.
След това сондата ще започне дълго пътуване до системата на Юпитер, където ще пристигне през 2030 г. Той ще започне среща с Европа през 2031 г. – общо Clipper трябва да направи 49 прелета на спътника (най-близкото разстояние ще бъде 25 километра).
Устройството има три основни задачи: да определи дебелината на ледената обвивка на Европа, да изследва океана, който се крие под нея (както смятат учените), и да проучи неговия състав и геология.