Гравитацията на Марс тласка Земята по-близо до Слънцето

Геоложки данни, които обхващат повече от 65 милиона години, предполагат, че дълбоководните течения на Земята постоянно се променят на всеки 2,4 милиона години.

Учените смятат, че това се дължи на гравитационното взаимодействие между Земята и Марс, което възниква поради тяхното орбитално движение.

На всеки 2,4 милиона години се случва голям астрономически цикъл, който влияе върху климата на Земята, се твърди в изследването, публикувано в списанието Nature Communications, пише Earth.

Дълбоководните течения на Земята имат силни и слаби фази и влияят върху натрупването на седимент на океанското дъно.

Когато теченията са по-силни, те разяждат натрупаните утайки.

Ново проучване установява, че цикличните промени са в съответствие с гравитационното взаимодействие между Земята и Марс.

Според учените гравитационните полета на планетите в Слънчевата система си влияят едно на друго и това взаимодействие, наречено резонанс, променя ексцентричността на планетите, мярка за това колко близо до кръгови са техните орбити.

Поради този резонанс, гравитационното привличане на Марс приближава Земята малко по-близо до Слънцето, което води до повишени нива на слънчева радиация и по-топъл климат на нашата планета.

С течение на времето Земята се движи отново назад, като по този начин завършва голям астрономически цикъл на всеки 2,4 милиона години.

Това гравитационно влияние на Марс може да играе роля при оформянето на дългосрочните климатични модели на Земята, твърдят експерти.

Авторите на изследването са използвали сателитни данни, за да проучат натрупването на седименти на океанското дъно в продължение на милиони години. Те са открили пропуски в геоложките записи и предполагат, че по-силните океански течения през по-топлите периоди, причинени от влиянието на Марс, може да са нарушили отлагането на седименти.

Новото проучване добавя към съществуващите доказателства, че небесната механика, включително гравитационното привличане на Марс, влияе върху климата на Земята.

Но този ефект на затопляне не е свързан с настоящото глобално затопляне, причинено от човешките емисии на парникови газове. Резултатите от проучването показват, че тези цикли могат да помогнат за поддържането на океанските течения, дори когато глобалното затопляне заплашва да ги отслаби.