Падането на големи астероиди не се е отразило на климата на Земята

Два големи астероида са паднали на Земята преди около 35 милиона години, но, противно на предишните хипотези, не са довели до никакви дългосрочни промени в климата на нашата планета. Това сочат резултатите от ново проучване на британски учени.

Те са направили това заключение след проучване на стотици вкаменени останки от морски организми, които са били във водата през посочения период.

Най-известният астероид е Chicxulub. Паднал е преди около 66,5 милиона години край бреговете на съвременния полуостров Юкатан в Мексико и е унищожил динозаврите.

Учените предполагаха, че сблъсъкът на гигантското небесно тяло със Земята е довел до необратими промени в климата.

Нашата планета вероятно е била защитена от пряка слънчева светлина в продължение на няколко години от издигащ се облак прах, което е причинило значително охлаждане на повърхността.

Съществуваше мнение, че в този случай други големи астероиди, паднали на Земята, могат да имат подобни разрушителни последици.

И така, приблизително 30 милиона години след „убиеца на динозаври“, още две небесни тела се сблъскват с нашата планета с разлика от приблизително 25 000 години.

Първото оставя след себе си 90-километровия кратер Попигай в Сибир, а вторият оставя след себе си 85-километров кратер в залива Чесапийк на източното крайбрежие на Съединените щати.

В ново изследване обаче изследователи от Лондонския университетски колеж се опитват да проследят възможните признаци на изменение на климата 150 000 години след ударите на астероидите. Но не откриват нищо значимо.

За да определят какъв е бил климатът в миналото на местата, където са се ударили двата астероида, учените са използвали данни за изотопи (вид атом, който запазва всички химични свойства на даден елемент) в повече от 1500 вкаменени малки организми с черупки, които са живели в морето по това време и са били известни като фораминифери.

Тяхната възраст е около 35,5-35,9 милиона години и са открити в скални проби, взети от дъното на Мексиканския залив на различни дълбочини.

Изотопните модели отразяват колко топла е била водата, когато организмите са били живи. Промените в температурата са открити приблизително 100 хиляди години преди сблъсъка с интересуващите ни астероиди, но не по време или след тяхното сблъскване.

Освен това са открити следи от удара с астероида под формата на хиляди малки „стъклени“ фрагменти от прозрачния минерален силициев диоксид.

Такива фрагменти се образуват, след като падащо небесно тяло повдигне скали, съдържащи силициев диоксид, които навлизат в атмосферата и при охлаждане се превръщат в „стъкла“.

Наличните данни също така показали, че в допълнение към двата големи астероида, три по-малки също са паднали на Земята през същия период от време.

Както отбелязват изследователите, предишните проучвания на климата от тази епоха са били неубедителни: някои учени твърдят, че сблъсъците с небесни тела са довели до охлаждане, докато други, напротив, регистрират затопляне.

Новото проучване предоставя по-пълна картина за това как океаните са реагирали на ударните събития, коментират специалистите.