Формата на най-стария кратер на Луната разкрива тайната на нейния произход

Басейнът Южен полюс-Ейткен е най-големият и в същото време най-старият ударен кратер на Луната, който пази спомена за самото начало на историята на Слънчевата система. Вероятно може да разкаже и за произхода на спътника на Земята.

Сега се оказва, че всъщност при бъдещи кацания на Луната астронавтите имат голям шанс да вземат образци от скалите, които древният удар е изхвърлил от дълбоките недра на нашия естествен спътник.

Това означава, че учените имат шанс да научат много от тези древни скали, включително как точно се е появила Луната.

Когато през 1959 г. огромната тъмна област на обратната страна на Луната е заснета за първи път от съветската сонда „Луна 3“, учените я определят като море.

По-късно по краищата на котловината се забелязват планински хребети, които образуват дъги. В резултат на това става ясно, че това е вдлъбнатина, появила се след падането на много голям астероид.

Името на басейна е дадено в чест на местата, между които се простира от юг на север: Южния полюс и кратера Ейткен. Тъй като диаметърът на „вдлъбнатината“ надхвърля 2000 километра, размерът на падналото небесно тяло трябва да е бил десетки километри. За сравнение, астероидът, обвинен в „убиването на динозаврите“ преди 66 милиона години, е имал радиус около 10 километра.

Наскоро планетарни учени изясниха възрастта на басейна на Южния полюс-Ейткен: 4,33 милиарда години.

Слънчевата система съществува от 4,6 милиарда години.

Тоест, 300 милиона години след появата на Земята Луната вече е съществувала и е била „тежко ранена“.

Учените се опитват да открият как кратерът се е променил за четири милиарда години и какъв е била първоначално.

Те установиха, че най-големият лунен кратер се оказва почти идеално кръгъл.

Т.е. огненото кълбо, което го е образувало, е паднало вертикално, а камъните са се разлетели на огромни разстояния.

Астронавтите от мисията Artemis ще бъдат изпратени точно на Южния полюс на Луната.