Сондата BepiColombo прелетя над тъмната страна на Меркурий

Европейско-японската сонда BepiColombo завърши последната си гравитационна маневра близо до Меркурий.

Космическият кораб прелетя на разстояние само 295 километра от повърхността на планетата.

Сега автоматичната междупланетна станция е изправена пред нова задача: да влезе в орбита около най-близката до Слънцето планета. Очаква се това да се случи през ноември 2026 г.

Сондата BepiColombo, съвместен проект на Европейската космическа агенция (EKA) и Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA), направи своя шести и последен полет покрай Меркурий на 8 януари 2025 г.

Тя премина само на 295 километра от повърхността на планетата и според експертите се възползва от този уникален момент, за да снима Меркурий в детайли и да направи измервания на околната среда на планетата.

Сондата успя да направи най-интересните снимки на повърхността на планетата седем минути след максималното си приближаване.

Заснемането е извършено от камерата M-CAM, монтирана на борда на сондата. EКA обеща да публикува тези изображения в Planetary Science Archive и след това да публикува други научни данни.

Както подчертаха учените, шестият полет на BepiColombo премина по уникален маршрут – през магнитната среда на Меркурий и околната среда на частици. Сондата прелетя над райони на планетата, които не са били изследвани досега.

Първата част от „срещата“ им се проведе от студената и тъмна нощна страна на небесното тяло: космическият кораб беше в сянка повече от 23 минути, без да получава пряка слънчева светлина.

Наземните екипи обаче го бяха подготвили за този момент: ден преди приближаването му до Меркурий, сондата беше „загрята“ и отоплението беше изключено няколко минути преди да влезе в сянката на планетата.

„Това е първият път, когато BepiColombo остава в сянката на Mercury толкова дълго. Заредихме напълно батериите и повишихме температурата на всички компоненти. От центъра за контрол на мисията на EКA ще следим отблизо състоянието на батерията и температурата на всички системи по време на полета“, каза оперативният мениджър на BepiColombo Игнасио Клериго.

Освен това, според изчисленията на експертите, сондата трябваше да прелети директно над северния полюс на Меркурий и да „види“ кратери, до които слънчевата светлина никога не достига.

Въпреки че слънчевата повърхност на планетата достига температури от 450°C, полярните региони са буквално ледени. Но данните, събрани от други устройства, показват, че някои от тези кратери съдържат воден лед. Дали това наистина е така е нещо, което BepiColombo тепърва ще разбере.

Очакваше се по време на шестото прелитане камерата M-CAM да направи снимки на постоянно засенчените кратери Прокофиев, Кандински и Толкин.

BepiColombo също трябваше да заснеме кратерите Щиглиц и Гауди, най-големият ударен кратер на Меркурий, басейна Калорис и обширните северни равнини.

По време на тази гравитационна помощ сондата също трябваше да калибрира своите научни инструменти преди основната част от своето космическо пътуване. Очаква се BepiColombo да влезе в затворена орбита около Меркурий през ноември 2026 г.

„Нямаме търпение да видим какво разкрива BepiColombo по време на това шесто и последно прелитане на Меркурий. Въпреки че до основната научна фаза на мисията остават още две години, ние очакваме тази среща да ни предостави красиви изображения и важни научни знания за най-слабо изследваната планета, подобна на Земята“, казва Герайнт Джоунс, учен от проекта на EКA.

Петото прелитане на BepiColombo над Меркурий се състоя миналата година на 1 декември.