ЕКА публикува три уникални снимки на Меркурий (снимки)

Европейската космическа агенция публикува снимки, направени от междупланетната сонда BepiColombo по време на нейното прелитане край Меркурий на 8 януари.

Изображенията показват постоянно засенчени кратери на Северния полюс на небесното тяло, най-големия ударен басейн на планетата и нейния „най-млад“ кратер.

Съвместният космически кораб на EКA и Японската агенция за аерокосмически изследвания извърши шестата си маневра за подпомагане на гравитацията близо до Меркурий на 8 януари, преминавайки само на 295 км от повърхността на планетата.

Първо той прелетя над студената и тъмна нощна страна на небесното тяло, след това над Северния полюс, а след това пред „гледката“ му се разкриха обляните в слънце северни равнини.

През цялото това време повърхността се снима от бордовата камера на сондата M-CAM.

Първото изображение, получено от устройството, беше представено на широката публика от генералния директор на EКA Йозеф Ашбахер. Снимката е направена по време на полета на сондата над „терминатора“ – границата, разделяща светлата част на небесното тяло от неосветената (тъмната) част.

Камерата успява да „различи” вечно засенчените картери – ръбовете на кратерите Прокофиев, Кандински, Толкин и Гордимър хвърлят постоянна сянка върху тях.

Въпреки че Меркурий е най-близката планета до Слънцето, тези региони се считат за едни от най-студените места в Слънчевата система.

Те може да съдържат воден лед, но дали това наистина е така, предстои да видим. Това ще направи BepiColombo, след като влезе в орбита около Меркурий, което се очаква да се случи през ноември 2026 г.

На първото изображение се виждат и обширните северни равнини, образувани от масивно изригване на лава преди 3,7 милиарда години, което наводни кратери като Анри и Лисмер (показани на изображението). Тогава на повърхността се образуваха бръчки след втвърдяването на лавата. Това вероятно се е случило в резултат на компресията на планетата, докато нейната вътрешност се охлажда.

Както EКA обясни, тези равнини заемат по-голямата част от повърхността на Меркурий, което се вижда ясно на второто изображение, направено само пет минути след първото.

Изображението показва кратера Менделсон, а малко по-далеч от него е кратерът Руставели. В долния ляв ъгъл на изображението е най-големият ударен кратер на Меркурий, Калорис, който е дълъг повече от 1500 км.

Учените също маркираха зоната на изображението като бумеранг. Това е пътека от лава, която е подобна по цвят както на лавата в дъното на басейна Caloris, така и на лавата от северните равнини. В този смисъл сондата ще трябва да разгадае още една мистерия: откъде се е движил този поток – в басейна на Калори или извън него.

Третото изображение от BepiColombo показва ярко петно ​​близо до върха на планетата – това е фрактурата на Натира, образувана в резултат на голямо вулканично изригване.

В центъра му има кратер с диаметър около 40 км, който е бил мястото на поне три големи изригвания. Отляво е сравнително младият кратер Фонтейн, образувал се преди 300 милиона години. За младостта му може да се съди по яркостта на отломките, летящи от удара.

„Според предварителната ни оценка всичко мина гладко и безупречно. Основната фаза на мисията BepiColombo може да не започне след още две години, но всичките шест прелитания на Меркурий ни дадоха безценна информация за тази малко известна планета. Екипът на BepiColombo ще работи усилено през следващите няколко седмици, за да разкрие възможно най-много от мистериите на Меркурий, използвайки данните, които събира“, каза Герайнт Джоунс, учен от проекта BepiColombo на EКA.

По-рано EКA съобщи, че сензорите на сондата BepiColombo са открили заредени частици с широк диапазон от енергии на Меркурий – много по-големи от всички, открити някога на тази планета. Въз основа на тези данни учените построиха диаграма на „пейзажа“ на магнитосферата на небесното тяло.