„Хъбъл“ засне красиво съзвездието Хидра (снимка)

Последното изображение от телескопа „Хъбъл“ е на едно от най-зрелищните съзвездия в нашето звездно небе: Хидра.

Въпреки че отделни звезди в него изглеждат като съседи, в действителност повечето от тях са много по-далеч една от друга, отколкото са от нас. И цели галактики са скрити в сенките им.

Хидра е едно от първите съзвездия, описани от земляните (древните гърци вярвали, че това е силуетът на Лернейската хидра, унищожена от Херкулес). То е и едно от най-големите – съдържа стотици известни звезди (за някои от които надеждно е потвърдено, че имат планети).

Изображението е уловило сравнително малка част от него, която се отличава със значително разнообразие от „обитатели“.

Например, изпъкналите пикове на дифракция в долната част на изображението ясно показват трите звезди, които са най-близо до нас в това изображение. По-специално, тази, която се намира близо до ръба на синкавата спирална галактика (според изчисленията, извършени с помощта на космическата обсерватория Gaia), е „само“ на 3230 светлинни години от Земята.

Самата галактика, наречена LEDA 803211, е много по-далеч. Намира се на поне 622 милиона светлинни години, което е 20 пъти по-далеч от мъглявината Андромеда.

Но по космически стандарти това не е твърде много и съвременните технологии позволяват да се види LEDA 803211 в доста добра резолюция – както централната област, така и многобройните звездни купове, разпръснати из галактическия диск.

Много от другите светещи точки в този пейзаж също не са нищо повече от галактики, просто много по-далеч.

Сред тях в горния десен ъгъл се откроява странна газоподобна структура. Всъщност този модел е резултат от гравитационни лещи: две галактики, гледани от Земята, са разположени буквално една зад друга, като най-близката превръща силуета на по-далечната в тънък многоцветен пръстен около себе си.

Тази „пръстенова“ галактика всъщност е невероятно древна (и в същото време млада) – наблюдаваме я само 2,5 милиарда години след Големия взрив.