Астрономи откриха най-бързо умиращата планета

Използвайки сателита за изследване на транзитни екзопланети (TESS) астрономите откриха най-бързо умиращата планета в историята.

На всеки милион години звездата „отхапва“ от нея парче, равно по маса на масата на Луната.

За учените обаче това е истински късмет. Унищожаването им помага да видят от какво са направени вътрешните области на планетата, които обикновено са скрити и трудни за наблюдение, пише Space.

През своята почти седемгодишна кариера TESS помогна да се потвърди съществуването на стотици различни екзопланети, от супер-Земя до „горещи Юпитери“.

Но нито една от тези планети не е била в опасност да изчезне буквално след стотици хиляди години.

Откритието се оказа толкова необичайно и обещаващо, че сега този умиращ свят се изучава едновременно от два екипа астрономи.

Въпросната планета се казва BD+05 4868 Ab и се намира на 141 светлинни години от Земята (което вече е достатъчно близо за съвременните технологии).

Скоро след откриването ѝ се установява, че принадлежи към групата светове с „ултра-къс орбитален период“.

Но най-интересното нещо, което астрономите са открили в тази система, е огромната прахова опашка, която се влачи зад екзопланетата, докато минава пред блестящия диск на звездата.

Толкова е голяма, че по време на транзит блокира повече от 1% от радиацията си.

Намирането на нещо подобно е невероятен късмет: от 6000 свята, за които е потвърдено съществуването досега, само три са класифицирани като колабиращи.

Повърхностната им гравитация е толкова слаба, че под въздействието на гравитацията на звездите те буквално се разпадат на парчета, които могат да се видят от Земята.

Към екипа, открил BD+05 4868 Ab (от Масачузетския технологичен институт), веднага се присъединиха техни колеги от Пенсилвания, които предложиха да се използва нов метод за изследване.

Заедно те успяха да установят, че масата на новата планета е приблизително равна на тази на Луната. И губи същото количество материя на всеки милион години.

Това я прави най-бързо разпадащата се звезда в историята, както е илюстрирано от нейната раздвоена следа от отломки, дълга почти 10 милиона километра.

Скоро тази планета почти напълно ще изчезне.

Но астрономите вдъхновени: огромното количество материя, изхвърлено от BD+05 4868 Ab, предоставя уникална възможност да се използва трансмисионна спектроскопия, за да се определи от какво е направен този далечен свят.

Особено щастливо съвпадение е, че звездата в тази система е доста ярка (а не слаба, както е при други колабиращи планети). По този начин учените могат да тестват на практика доколко планетите от земната група си приличат с техните далечни събратя.