Любопитни факти за космическата обсерватория на НАСА – SPHEREх
Оформена във вид на мегафон, SPHEREx ще картографира цялото небе в инфрачервена светлина, за да отговори на важни въпроси за Вселената.
Очаква се да бъде изведена в Космоса не по-рано от 27 февруари от космическата база Ванденберг, Калифорния
Астрономите се нядавт SPHEREx да предостави космическа картина, която досега не сме виждали.
Spectro-Photometer for the History of the Universe, Epoch of Reionization и Ices Explorer, каквото е пълното име на SPHEREx, ще картографира цялото небе в 102 инфрачервени цвята, осветявайки галактиките и ключовите елементи на живота. Ето няколко любопитни факта за обсерваторията.
Космическият телескоп SPHEREx ще хвърли светлина върху космическо явление, наречено инфлация.
В първите секунди след Големия взрив Вселената се е увеличила по размер наистина много. Наречено инфлация, това почти мигновено събитие се е случило преди почти 14 милиарда години и неговите ефекти могат да бъдат открити и днес в широкомащабното разпределение на материята във Вселената.
Чрез картографиране на разпределението на повече от 450 милиона галактики, SPHEREx ще помогне на учените да получат повече знания за физиката зад това екстремно космическо събитие.
Обсерваторията ще измерва колективното сияние от близки и далечни галактики.
Учените са се опитали да оценят общото излъчване на светлина от всички галактики през космическата история, като наблюдават отделни галактики и екстраполират към трилионите галактики във Вселената.
Космическият телескоп SPHEREx ще приеме различен подход и ще измери общото сияние от всички галактики, включително галактики, които са твърде малки, твърде дифузни или твърде отдалечени, за да могат други телескопи да ги открият.
Комбинирането на измерването на това общо сияние с изследванията на други телескопи на отделни галактики ще даде на учените по-пълна картина на всички основни източници на светлина във Вселената.
SPHEREx ще търси в галактиката Млечен път основни градивни елементи на живота.
Животът, такъв, какъвто го познаваме, не би съществувал без основни елементи като вода и въглероден диоксид. SPHEREx е проектирана да намира тези молекули, замразени в междузвездни облаци от газ и прах, където се образуват звезди и планети.
Мисията ще определи местоположението и изобилието на тези ледени съединения в нашата галактика, като даде на изследователите по-добро разбиране за тяхната наличност в „съставките“ за новообразуващите се планети.
Молекулярни облаци като този, наречени Rho Ophiuchi, са сбор от студен газ и прах в Космоса, където могат да се образуват звезди и планети. SPHEREx ще изследва такива региони в цялата галактика Млечен път, за да измери изобилието от воден лед и други замръзнали молекули.
Ще добави уникални кадри към тези, заснети от вече съществуващите космически телескопи на НАСА.
Космическите телескопи като „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ на НАСА са достигнали до много далечни ъгълчета, за да ни покажат планети, звезди и галактики с висока резолюция. Но някои въпроси – като колко светлина излъчват всички галактики във Вселената колективно, остават загадка. Защото трябва да се погледне голямата картина. За тази цел обсерваторията SPHEREx ще предостави карти, които обхващат цялото небе.
Обектите от научен интерес, идентифицирани от SPHEREx, могат след това да бъдат изследвани по-подробно от целеви телескопи.
Обсерваторията SPHEREx ще направи най-цветната карта на цялото небе, правена някога досега.
SPHEREx „вижда“ в инфрачервена светлина. Неоткриваем за човешкото око, този диапазон от дължини на вълните е идеален за изучаване на звезди и галактики.
Използвайки техника, наречена спектроскопия, телескопът може да раздели светлината на нейните съставни цветове (индивидуални дължини на вълната), както призмата създава дъга от слънчева светлина, за да измери разстоянието до космическите обекти и да научи за техния състав.
Със спектроскопичната карта на SPHEREx в ръка учените ще могат да открият доказателства за химически съединения като воден лед в нашата галактика. Те не само ще измерват общото количество светлина, излъчено от галактиките в нашата Вселена, но също така ще различат колко ярко е било това общо сияние в различни точки от космическата история.
И ще могат да начертаят 3D местоположенията на стотици милиони галактики, за да проучат как инфлацията е повлияла на широкомащабната структура на Вселената днес.
Конусообразният дизайн на обсерваторията помага тя да остане студена и да вижда бледите обекти. Инфрачервеният телескоп и детекторите трябва да работят при около минус 350 градуса по Фаренхайт (около минус 210 градуса по Целзий). Това отчасти е, за да им попречи да генерират собствено инфрачервено сияние, което може да заглуши слабата светлина от космически източници.
SPHEREx разчита на изцяло пасивна система за охлаждане – не се използва електричество или охлаждащи течности по време на нормални операции. Ключът към осъществяването на това постижение са три конусовидни фотонни щита, които предпазват телескопа от топлината на Земята и Слънцето, както и огледало.