Животът е възможен дори на планети около мъртви звезди

Астрономите, които отхвърлиха системите на белите джуджета като поддържащи живота, може би са сгрешили. Ново изследване предполага, че дори тези мъртви звезди могат да крият обитаеми светове.

Това откритие радикално разширява границите на търсенето на извънземен живот.

Условията на такива екзопланети, в сравнение с тези на Земята, ще изглеждат доста екзотични.

След като са изчерпали запасите си от гориво за термоядрени реакции, звезди като нашето Слънце (т.е. не твърде масивни) първо набъбват за кратко, превръщайки се в червени гиганти, а след това стават бели джуджета. Тоест малки съсиреци от електронно-ядрена плазма, които през следващите милиарди години трябва само бавно да се охлаждат.

Астрономите приеха за даденост, че дори някои планети да преживеят такъв катаклизъм, пак ще бъдат напълно неподходящи за живот (главно поради липсата на необходимата топлина).

Но това първо впечатление може да се счита за измамно. Дори липсата на термоядрени реакции вътре в звездата не прави живота на планетите от системата на бялото джудже невъзможен.

До това заключение достига екип от астрофизици, ръководени от Аомава Шийлдс от Калифорнийския университет в Ървайн, които са извършили климатично моделиране на подобни светове. Изследването им е публикевано в The Astrophysical Journal.

Учените са сравнили условията на хипотетична скалиста планета в система на бяло джудже с реалния Kepler-62b, който обикаля около звезда подобна на Слънцето.

И изведнъж се оказва, че първият може да бъде значително по-топъл от далечния аналог на Земята – въпреки че получава приблизително същото количество енергия от звездите.

Този парадокс се обяснява с комбинация от изключително висока скорост на въртене и специални атмосферни условия.

Хипотетичният свят обикаля около бялото джудже само за 10 часа (и е естествено приливно заключен), докато на са му нужни Kepler-62b 155 дни (което го прави приблизително по средата между Венера и Меркурий).

Поради това огромен брой облаци се образуват върху сателита на „нормална“ звезда, отразявайки радиацията, излъчвана от нея.

Но спътникът на бялото джудже няма този проблем – следователно дори останалата топлина, която мъртвата звезда е в състояние да отдели, е достатъчна, за да я затопли.

Разбира се, климатът не е единственото нещо, което прави света обитаем.

Освен това не е съвсем ясно как точно една планета може да се окаже в толкова близка орбита около бяло джудже (например в нашата система всички вътрешни планети ще бъдат унищожени от разширяването на Слънцето).

Но като се има предвид, че в Млечния път има най-малко 10 милиарда бели джуджета, астробиолозите имат доста възможности за проучвания.