Калисто – луната на Юпитер, може да крие солен океан

Данните от сондата Galileo, макар и частично получени през 90-те години, продължават да служат като източник на открития.

Екип от астрофизици потвърди, че подозрителните реакции на луната Калисто към промените в магнитното поле на Юпитер са реални, а не артефакт от наблюдения. А това означава, че под повърхността на тази луна може да е скрит гигантски солен океан.

Сред спътниците на Юпитер Калисто се откроява преди всичко със своята орбита, която е най-отдалечена от газовия гигант.

Калисто е на второ място по размер след Ганимед и повърхността ѝ е по-изпъстрена с ударни кратери от всяко друго тяло в Слънчевата система. Изглеждаше почти незабележима, докато сондата Galileo не направи серия от магнитни измервания наблизо. Особеностите на поведението на магнитосферата на тази луна за първи път доведоха учените до идеята, че под нейната повърхност има огромен резервоар от солена вода.

Тези заключения обаче бяха незабавно поставени под въпрос: йоносферата на Калисто е доста активна и би могла да създаде сигнатури, напомнящи тези на подземен океан (който, тъй като е солен, разбира се би бил проводник).

Екип от изследователи е подложил огромен масив от данни на най-внимателен анализ и стига до заключението, че хипотезата за вътрешните морета на Калисто е повече от правдоподобна.

В допълнение към съвременните инструменти за статистически анализ, екип, ръководен от Кори Кокрейн, е извършил моделиране на йоносферата на Калисто. Откриват, че неговите свойства сами по себе си не са достатъчни, за да обяснят всички съществуващи наблюдения на Galileo. Но когато се комбинират с подповърхностния океан, всичко си идва на мястото.

Невидимият океан, според изчисленията, трябва да има дълбочина най-малко 10 километра. В същото време ледената покривка, под която се намира, е много по-дебела – може да достигне стотици (!) километри. В самото сърце на луната очевидно има скалисто ядро.

При такава дълбочина на океана е невъзможно да се пробие до него при сегашното ниво на технологично развитие. А това е доста жалко поради няколко причини – потвърждаване на съществуването му веднъж завинаги или дори откриването на живот отдолу – който теоретично би могъл да съществува.