Северната полярна шапка на Марс е изненадващо млада

Историята на Марс продължава да разкрива неочаквани аспекти за себе си. Става ясно, че неговите полярни шапки, които изглеждаха така, сякаш са съществували от стотици милиони години, изведнъж се оказаха много по-млади.

Или поне една от тях е, както показа последното проучване на планетолозите от Германския аерокосмически център (DLR).

Ярките полярни шапки са толкова разпознаваем детайл от външния вид на Марс, че е доста трудно да си представим Червената планета без тях. Точното им датиране обаче отдавна е невъзможна задача.

И накрая, когато беше установено, че северната шапка се състои главно от воден лед, стана възможно да се прибегне до аналогии със Земята.

Учените датираха шапката въз основа на ефект, известен като „изостатична настройка“.

Факт е, че когато огромни масиви от лед замръзват слой след слой, кората под тях увисва. И когато ледниците се топят, напротив, те се издигат до първоначалното си положение.

На нашата планета това се наблюдава и в двете полярни зони. Например в Скандинавия, където земята, освободена от излишно натоварване, леко се „издига“ от морето.

Същият механизъм очевидно трябва да работи на Марс.

Учени от Германия са решили да измерят изостатичния отговор на повърхността под северната полярна шапка на Червената планета.

Диаметърът на ледения масив е около хиляда километра, а дебелината му е около три.

Използвайки възможно най-много налични наблюдения – радарни, гравитационни и сеизмични – планетарните учени, водени от Адриан Броке, са изградили цялостен модел. Той прави възможно изчисляването на изостатичната настройка на ледниците.

И се оказва, че северната полярна шапка е много млада. Нейната възраст, според най-скромните оценки, е дванадесет милиона години, а според по-смелите – само два милиона.

В същото време тя продължава да замръзва и да оказва натиск върху марсианската кора, която потъва със скорост от 0,13 милиметра годишно.

Това не е много бързо (особено в сравнение със Земята), но ни позволява да направим някои много интересни заключения за състоянието на вътрешността на Марс.

От такава ниска скорост на деформация на кората следва, че мантията под нея е доста вискозна, студена и като цяло много по-твърда от мантията на Земята. Иначе не би могла да устои толкова успешно на милионите тонове лед, които я притискат.

Това обаче не изключва възможността някъде близо до екватора да има локални зони, където разтопеното „черво“ на Марс е много по-горещо.

Бъдещите изследвания трябва да помогнат за намирането на тези зони.