Пингвините въздъхнаха с облекчение: Най-големият айсберг в света няма да се удари в Южна Джорджия

Най-големият и най-старият айсберг в света изглежда е заседнал на около 70 км от брега на британската отвъдморска територия на отдалечения антарктически остров Южна Джорджия. И така „спаси“ жизненоважно убежище за някои животни, се казва в изявление на BAS.

С тегло почти един трилион тона, A23a се движи на север от Антарктика към Южна Джорджия от 2020 г. насам.

Това породи опасения, че може да се сблъска с остров или да заседне в плитки води близо до брега. Това би попречило на пингвините и тюлените, които имат огромни гнездящи колонии в Южна Джорджия, да хранят малките си.

За да заобиколят колосалния леден къс, животните ще трябва да изминат дълги разстояния, а малките ще имат по-малко храна, което може да увеличи смъртността сред тях.

До 1 март обаче гигантската стена от лед бе заседнала на 73 километра от острова, съобщават от BAS.

„Ако айсбергът остане там, не очакваме той да има значително въздействие върху местната дива природа“, каза океанографът Андрю Майерс, който проследява съдбата на A23a, използвайки сателитни изображения.

„През последните няколко десетилетия много айсберги, които се откъсват от антарктическия шелф и следват този маршрут през Южния океан, скоро се разпадат и топят. Ще бъде интересно да видим какво ще се случи по-нататък с A23a.“, допълва експертът.

В сегашното си местоположение айсбергът може дори да бъде от полза за дивата природа на Южна Джорджия, каза Майерс.

„Хранителните вещества, блокирани от него и освободени, докато се топи, могат да увеличат наличността на храна за цялата регионална екосистема“, обяснява Майерс.

Заедно с близките Южни Сандвичеви острови, Южна Джорджия е дом на около пет милиона тюлена и 65 милиона гнездящи птици от 30 различни вида.

A23a се откъсна от антарктическия шелф през 1986 г.

През следващите три десетилетия той остана край антарктическия бряг. Успя да се освободи едва през 2020 г., след което започва непохватното му пътуване на север.

Айсбергът или е бил отнесен от океанските течения, или е заседнал във водовъртежи и се е завъртял на място.

Веднъж заседнал, A23a не представлява заплаха за корабоплаването. Той е толкова голям, че корабите могат лесно да го заобиколят. Но тъй като продължава да се разпада на по-малки, по-опасни парчета (19-километрово парче се отцепи през януари), някои райони на Южния Атлантик може да станат недостъпни за търговски риболовни кораби.