Микропластмасата нарушава фотосинтезата на растенията: Милиони хора гладуват

Всеки ден микропластмасата замърсява Земята все повече и повече и става причина за намаляване на хранителните запаси.

Учените са стигнали до извода, че през следващите 20 години още 400 милиона души може да страдат от глад, защото парчетата пластмаса пречат на фотосинтезата на растенията.

Учените изчисляват, че основните култури в света – пшеница, ориз и царевица – вече губят между 4 и 14% от продукцията си заради микропластмасата.

Всяка година загубите на реколта, причинени от микропластмаси, са сравними с щетите, причинени от климатичната криза през последните десетилетия.

Парчетата пластмаса се разлагат и освобождават огромни количества отпадъци в околната среда. Боклукът попада в почвата и я уврежда, разпространявайки токсични химикали по цялата планета.

„Човечеството се стреми да увеличи производството на храна, за да изхрани непрекъснато нарастващото население, но тези усилия сега са застрашени от пластмасовото замърсяване.“, казва Хуан Жонг, професор в университета Нанкин в Китай.

Пластмасата вече е навсякъде. Тя е проникнала не само във всички кътчета на Земята, но и в човешкото тяло. Учените многократно са откривали микропластмаси в кръвта, мозъка, плацентата, костния мозък и дори в кърмата.

Учени от университета в Нанкин, заедно с техни колеги от Китайската академия на науките, университетите в Гуанджоу, Шанхай и Масачузетс и Берлин-Бранденбургския институт за напреднали изследвания на биоразнообразието, са анализирали повече от 3000 изследвания за въздействието на микропластмасата върху растенията от 157 научни статии. Изследването е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Парчета пластмаса могат да блокират слънчевата светлина да достигне до листата и да навредят на почвата.

Когато микропластмасата навлезе в растението, тя може да блокира каналите, през които хранителните вещества и водата се опитват да преминат.

Пластмасата може да създаде нестабилни молекули, които освобождават токсични химикали и увреждат клетките, намалявайки нивата на хлорофил, фотосинтетичен пигмент.

Експертите са изчислили, че микропластмасата може да намали фотосинтезата на сухоземните растения с 12%, а на морските водорасли със 7%.

Азия е засегната най-тежко, губейки между 54 и 177 тона основни култури – пшеница, ориз и царевица – за една година, казват специалистите. Това е приблизително половината от всички глобални щети. Пшеницата е силно засегната в Европа, а царевицата – в САЩ.

В океана изследователите оценяват загубата на риба, морски дарове и водорасли на приблизително 1-24 милиона тона годишно. Това количество е около 7% от общия обем протеин, което би било достатъчно за изхранването на десетки милиони хора.

Изследователите добавят, че намаляването на фотосинтезата на растенията в бъдеще може да засегне не само доставките на храна, но и нивата на CO2, което може да наруши баланса на цели екосистеми.