Признаха за нов вид изолирана популация от пеперуди
Последно: 21 април 2025 г. в 11:23
Генетичният анализ на малка популация от пеперуди, живеещи в планините на Южна Канада, показа, че тези насекоми са се отделили от своите роднини преди около 40 хиляди години и остават изолирани до ден днешен.
Националният парк Waterton Lakes (Канада), разположен в югозападната част на Алберта, на границата с Британска Колумбия и Монтана (САЩ), е известен с уникалната си комбинация от планински, горски и прерийни екосистеми.
Смята се, че тук живеят между 30 и 80 вида пеперуди, включително Satyrium semiluna, вид пеперуда от род Satyrium в семейство Lycaenidae.
Първоначално международен изследователски екип, ръководен от Кристиан Шмид и Джон Спенс от Университета на Алберта, Канада, класифицира пеперудите, които живеят в изолирани планини, като вида S. semiluna.
Последващият генетичен анализ обаче показа, че десетки хиляди години изолация са довели до формирането на уникални генетични и екологични характеристики, поради което пеперудите са класифицирани като нов вид, който е наречен Satyrium curiosolus.
Забележително е, че генетичната изолация на S. curiosolus остава и днес, както е посочено от липсата на доказателства за обмен на генетичен материал с други популации на пеперуди. Резултатите от изследването са публикувани в списанието ZooKeys.
За разлика от своите „роднини“, които предпочитат степни пейзажи с полин, S. curiosolus живее в прерии с тревисти растения и се храни изключително със сребриста лупина (Lupinus argenteus).
Допълнителен аргумент в полза на класифицирането на S. curiosolus като отделен вид, заедно с разликите в хранителните растения и климатичните предпочитания, е уникалното му взаимодействие с мравките Lasius ponderosa. Гъсениците отделят сладка течност, която мравките консумират, а в замяна защитават „бебетата“ от хищници и паразитоиди. S. semiluna, от своя страна, формира симбиотична връзка с мравките Formica и Camponotus.
Новият вид също има по-малко генетично разнообразие и висока степен на инбридинг, както и ефективен размер на популацията (средния брой индивиди, които осигуряват успешно възпроизвеждане и оцеляване) от приблизително 500 индивида.
