Откриха 15 гигантски радиогалактики с диаметър милиони светлинни години

Използвайки радиоинтерферометъра ASKAP, построен преди 13 години в Австралия, астрофизици откриха 15 нови галактики, които са невидими в оптичния диапазон. И те са наистина гигантски — повечето от тях надвишават милион парсека в диаметър.

Това откритие за пореден път потвърди значението на ASKAP като един от най-важните инструменти на радиоастрономията — поне в Южното полукълбо.

Радиогалактиките са гигантски звездни струпвания, които се открояват рязко от своите „колеги“ с огромната си яркост в радиодиапазона. Ако светимостта на „нормалните“ галактики обикновено е на ниво 1 „Рак“ (тоест, сравнима със същия показател на мъглявината Рак), то за радиогалактиките тя е със 7-8 порядъка по-голяма.

Самият термин е въведен през 1949 г., а през 1974 г. астрономите Б. Фанаров и Юрий Райли предлагат проста класификация: Тип I са тези, чиято яркост се увеличава от периферията към центъра, докато за Тип II всичко е точно обратното.

Често именно радиогалактиките се оказват необяснимо гигантски.

Най-яркият пример за това явление е „Инкатазо“ (което означава „проблем“ на езиците коса и зулу). Името не е избрано случайно: тази структура достига 3,3 милиона светлинни години в диаметър – тоест е 1,5 пъти по-дълга от разстоянието между Млечния път и мъглявината Андромеда. В рамките на съвременните космологични модели това е трудно да се обясни.

Но галактиките, току-що открити под ръководството на Силвия Корибалски от Университета на Западен Сидни, не отстъпват по размер на „Инкатазо“. Някои са и забележимо по-големи.

Използвайки 36-антенен радиоинтерферометър, учените сканираха звездното небе с честота 944 MHz.

Резултатът е откриването на 15 невероятни „чудовища“ наведнъж – всяко от които има относителен размер от поне пет дъгови минути и абсолютна дължина, надвишаваща три светлинни години.

Осем от тях принадлежат към тип II по скалата на Фанароф-Райли, още четири принадлежат към тип I, а останалите са „междинни звена“.

Червеното отместване на тези структури се колебае в рамките на z = 0,056–0,735.

Но най-удивителното е техният размер, достигащ 12,36 милиона светлинни години – тоест 120 пъти по-голям от Млечния път.

Най-голямата от галактиките е наречена ASKAP J0107–2347.

Тя е FR II, но освен това е и „двойна“, тъй като от централната ѝ област се излъчват четири отделни „венчелистчета“, подобно на тези на пеперуда лястовича опашка. Външните са колосални по размер, но доста слаби, докато вътрешните (обхващащи около два милиона светлинни години) са много по-ярки.

Какво точно държи тези гигантски структури заедно обаче все още не е ясно.