Сметище в средата на океана: Единственият остров в света, който никой не притежава, но и никой не приема за своя отговорност

„Големият тихоокеански боклук“ е невъобразимо голяма купчина боклук, разположена в Тихия океан между Калифорния и Хавай.

Понякога се нарича боклук, въпреки че всъщност се намира между два водовъртежа, които го държат здраво закотвен и без шанс да „отиде“ където и да е.

Островът е открит през 1997 г. от Чарлз Мур, който основава фондацията за морски изследвания „Алгалита“ и продължава да го изучава и до днес.

По време на експедиция през 2014 г. екипът му установява с дрон, че количеството боклук е приблизително сто пъти по-голямо, отколкото се е смятало.

Днес, според различни оценки, е установено, че пластмасата, от която е „изграден“, тежи почти сто хиляди тона, съобщава Punkufer.hr.

„Големият тихоокеански боклук“ е мястото, където неразградимите отпадъци от запад се срещат с тези от изток. Това е зоната на конвергенция, където топлата вода от Южния Пасифик се среща с по-студената вода от Арктика.

Името кара мнозина да вярват, че тази зона е голям и непрекъснат участък от лесно видими отломки, като бутилки и други отпадъци – подобно на буквален остров от боклуци, който би трябвало да се вижда със сателитни или въздушни снимки. Но не е така.

Въпреки че в тази зона могат да се намерят по-високи концентрации на отпадъци, голяма част от отломките всъщност са малки парчета плаваща пластмаса, които не са видими веднага с просто око.

Океанските отломки непрекъснато се смесват от действието на вятъра и вълните и са широко разпръснати както върху огромни повърхностни площи, така и в горната част на водния стълб.

Трудно е да се оцени размерът на тези „петна“ от боклуци, защото границите и съдържанието им постоянно се променят с океанските течения и ветровете.

Пластмасовите отпадъци в морето са много опасни за флората и фауната.

Животните не само се заплитат в тях, те умират, когато ги ядат, а фоторазграждането на пластмасата отделя вредни химикали, които застрашават водораслите и планктона – с други думи, цялата хранителна верига е отровена.

И това не е всичко. Върху пластмасата на Pacific Garbage Patch учените откриха общности от крайбрежни животни, за които все още не е ясно дали са дошли до средата на океана с този боклук или са пътували толкова далеч от естествените си местообитания по някакъв друг начин.

Отговорността за огромното количество боклук не се поема от никоя държава, така че инициативите за почистване и решаване на този глобален проблем обикновено се поемат от наднационални организации или техните екологични секции.

Прогнозите не са оптимистични, особено след като последните изследвания показаха, че количеството пластмаса, за което се говори, е само върхът на пирамидата – повечето от отпадъците, според океанолозите, се озовават на морското дъно.