Разкриха последиците за човечеството от евентуален сблъсък на астероид 2024 YR4 с Луната

Малко след откриването на астероид 2024 YR4 на 27 декември 2024 г., астрономите стигнаха до заключението, че той не представлява заплаха за Земята. Въпреки това, съществува около 4% вероятност скалата да се сблъска с Луната през 2032 г.

Това би застрашило спътниците в ниска околоземна орбита и евентуално би могло да предизвика необичайно ярък метеорен поток.

Размерът на 2024 YR4 е сравним с Тунгуския метеорит, който избухна над Сибир през 1908 г. – от 53 до 67 метра в диаметър.

Според настоящите прогнози вероятността да падне върху Луната не надвишава 4%.

Ако това се случи, ще остане кратер с диаметър приблизително 1 км. Експлозията би била еквивалентна на около 6,5 мегатона тротил и би изхвърлила около 100 милиона тона отломки в Космоса.

Учените оцениха опасността за човечеството, а резултатите бяха споделени в статия за AAS Journals.

Не всички отломки ще достигнат Земята, успокоиха авторите.

„В зависимост от действителното място на удара върху Луната, до 10% от отломките могат да достигнат Земята в рамките на няколко дни.“

Основната опасност ще дойде от частиците с размер над 0,1 мм, които бързо (от няколко дни до месеци) ще достигнат ниска околоземна орбита (LEO).

Предвид несигурността на траекторията на YR4 за 2024 г., авторите са моделирали 10 000 възможни сценария. В 410 случая ще се сблъска с Луната, най-вероятно в южното полукълбо.

Отломките ще се разпръснат неравномерно. Броят на тези, които ще ударят Земята, зависи до голяма степен от мястото на удара.

„Тъй като Луната обикаля около Земята с около 1 км/с, за да ударят отломките бързо Земята, астероидът ще трябва да удари задния ръб на Луната, така че скоростта на отломките след излизане от гравитацията ѝ да компенсира орбиталната скорост на Луната“, обясняват изследователите.

Те са проучили четири от 410 симулирани удара, за да определят колко отломки биха могли да достигнат Земята.

Макар че катастрофални повреди на спътници са малко вероятни, експлоатационният им живот ще бъде намален, особено в ниска околоземна орбита (LEO), където се намират по-голямата част от космическите кораби (почти 90%).

До 2032 г. броят на спътниците в ниско разположената околоземна орбита (LEO) ще се увеличи, което ще увеличи и площта на възможните сблъсъци и потенциалните щети.

През 2028 г. астероидът ще прелети безопасно покрай Земята.