Какво ще се промени, ако разберем, че няма друг живот във Вселената

Ами ако ние сме единствената форма на живот във Вселената? Представете си Вселена, в която сме напълно сами. Подобна реалност би могла да промени нашето разбиране за съществуването. Изцяло. А знаем ли как точно?

Помните ли филма Ad Astra (2019), където Брад Пит играе Рой Макбрайд, а Томи Лий Джоунс играе баща му, Х. Клифърд Макбрайд?

Ad Astra проследява историята на Рой, който пътува в Космоса, за да се свърже отново с отчуждения си баща, изгубен в дълбините на пространството, докато ръководи проекта „Лима“.

Този проект е предназначен да установи контакт с интелигентен живот извън Земята.

Проектът обаче неволно е причинил опасни енергийни емисии, които са заплашили Земята и цялата Слънчева система. Целта на Рой е да достигне орбитата на Нептун, да намери баща си и да спре емисиите, причинени от проекта „Лима“.

При кратка среща с баща си, Рой разбира, че Клифърд не може да приеме идеята, че няма други разумни същества във Вселената, освен хората.

Той е убеден, че някъде трябва да има други разумни същества и, воден от това убеждение, активира устройството, което в крайна сметка причинява катастрофални емисии.

И съвсем естествено човек започва да се пита – ами ако хората са единственият интелигентен живот във Вселената?

Дали ако учените докажат, че Земята е единственият дом за живи същества, това би революционизирало цялото ни разбиране за съществуването?

Това би означавало, че няма други интелигентни извънземни, способни да ни се притекат на помощ, и цялата отговорност за грижата за нашата планета ще падне единствено върху нас.

Осъзнаването на собствената самота може да отведе човечеството по един от два пътя.

Първият – да се съсредоточим върху опазването на Земята чрез защита на околната среда и разумно използване на ресурсите в името на бъдещите поколения.

Вторият – изследване и опити за колонизиране на други планети, дори ако разрушенията на Земята продължат. Избирайки този път, ще трябва да помислим много внимателно как да балансираме опазването на единствения ни дом, Земята, със стремежа към откриването и колонизирането на нови светове.

Осъзнаването, че времето тече в една посока и е извън нашия контрол, ще задълбочи размислите ни за живота и смъртността. Независимо от постиженията ни, телата ни ще остареят. И в крайна сметка ще престанат да функционират, подчертавайки крайността на нашето съществуване.

Дълго време мечтаехме да открием интелигентен живот извън нашата планета. Да отидем в Космоса или да се надяваме на помощ от по-напреднали цивилизации. Включително цивилизации, които владеят някакви свръхспособности, благодарение на които ще можем да живеем по-дълго или дори вечно?

И може би наистина сериозно трябва да се запитаме: какво всъщност би означавало да бъдем единствените разумни същества? Готови ли сме да променим нещо или ще продължим, както и досег. Без страх да унищожаваме всичко, което имаме, търсейки измислени бонуси и придобивки?