Слоевете глина на Марс може да са „приютили“ живот, но са лишили планетата от вода

Преди милиарди години на Марс са течали реки, плискали са се езера и са протичали процеси, подобни на земните. Учените отдавна подозират, че именно тогава на повърхността на планетата са се появили дебели слоеве глина – минерали, които се образуват само в присъствието на вода.

Но как точно са възникнали тези скали и какво могат да разкажат за климата на древния Марс, досега беше неясно.

Учени от Тексаския университет в Остин обаче са стигнали до неочакван извод: глините на Марс първо са благоприятствали възникването на живота, а след това може да са „унищожили“ условията за него.

В ново изследване, публикувано в Nature Astronomy, екипът анализира 150 места с глинести отлагания, които са открити от апарата Mars Reconnaissance Orbiter.

Оказало се, че повечето от тези отлагания се намират в ниско разположени райони в близост до древни езера, но не и в близост до долини, където някога са течали буйни потоци.

Това означава, че глините са се образували в стабилни, спокойни условия, където е преобладавало химическото изветряне, а не физическото разрушаване на скалите.

Такава среда е идеална за появата на живот, поради което учените планират да търсят следи от него там в бъдеще.

Проучването е ръководено от геолога Риана Мур. Според нея, глинените ландшафти са особено интересни, тъй като не са били подложени на силни промени. Т.е. условията, подходящи за появата на живот, може да са се запазили там по-дълго, отколкото на други места.

Мур отбеляза, че такива региони са влажни, но геологически стабилни – комбинация, която е характерна и за местата на Земята, където се образуват най-мощните глинени находища.

Учените също така предполагат, че глинените отлагания може да са нарушили химическото равновесие на древния Марс.

Обикновено при топъл и влажен климат водата и въглеродният диоксид от атмосферата реагират с вулканични скали, като образуват карбонати – например варовик.

На Земята този процес се поддържа от тектоничните плочи: те постоянно отварят свежи области от скали, с които може да се осъществи химическата реакция. На Марс обаче няма тектоника. Не се появяват нови скали и взаимодействието на водата с CO₂ е ограничено.

При тези условия водата и разтворените вещества могат да се превърнат в глини вместо в карбонати. Когато се образуват глини, те „затварят“ в себе си вода и химични елементи, включително тези, необходими за образуването на карбонати. И необходимите реакции не се осъществяват.

По този начин планетата губи способността си да свързва въглеродния диоксид със скалите и постепенно губи водата, която глините задържат в себе си.

Изследователите смятат, че това би могло да попречи на образуването на карбонатни скали.

Според изчисленията на учените, те би трябвало да са навсякъде на Червената планета, но в действителност почти ги няма.

Оказва се, че глините не само съдържат следи от древни резервоари. Те също така са променили климата на Марс и са допринесли за загубата на вода на планетата.

Изследването е проведено в Центъра за изследване на обитаемостта на планетите към Тексаския университет. Сега Риана Мур се присъедини към НАСА, за да участва в подготовката на програмата „Артемида“ за изследване на Луната.