Изследователи са категорични: Лунният прах е по-малко токсичен от градския въздух

Слуховете за токсичността на лунния прах са малко преувеличени – в това са убедени експертите от международен екип, ръководен от изследователи от Технологичния университет в Сидни.

Учените не оспорват, че вдишването на микроскопични частици реголит наистина е опасно. Но да живееш в модерен метрополис или да работиш в опасни производства може да бъде много по-страшно. И това е добра новина за първите лунни „колонисти“.

Американските астронавти, които се завърнаха от Луната (особено първите от тях), имаха сериозни здравословни проблеми.

Основното им оплакване беше от вездесъщия лунен прах, който не само се загнездваше в процепите на скафандрите и вътре в устройствата, но и проникваше в белите дробове, причинявайки сериозни дихателни проблеми.

Медиците отбелязаха абразивните му свойства, а учените бяха принудени да мислят начини за защита.

Сега екип, ръководен от австралийската изследователка Микаела Смит, реши да провери дали лунният прах е толкова страшен, колкото го описват историите на Армстронг и Олдрин.

И резултатът от тази проверка е в известен смисъл зашеметяващ: оказва се, че хората поемат много по-големи рискове просто като живеят в центъра на мегаполис или в близост до мина, отколкото ако построят база на Луната.

Избраната методология е доста проста и убедителна.

Първо, ефектът на симулантите на лунен прах върху човешките клетки е изследван в лабораторни условия. След това същото е направено с частици, събрани на един от оживените булеварди на Сидни.

Оказва се, че лунният прах със сигурност не е нещо приятно. Частици с размер едва 2,5 микрона могат да проникнат в алвеолите на белите дробове или да раздразнят лигавиците на очите. Но реголитът не причинява сериозни клетъчни увреждания или възпаления.

Обикновеният градски прах се оказва много по-токсичен и опасен.

Всичко е свързано с механизма на експозиция: частиците реголит са опасни само поради неправилната си форма с назъбени ръбове. Докато въздухът на мегаполиса всъщност отравя организма.

„Всеки прах, ако го вдишате, предизвиква кихане, суха кашлица и физическо дразнене. Но лунният прах далеч не е толкова токсичен, колкото например силициевият диоксид, който може да ви докара силикоза само след десет години работа на строителна площадка“, отбелязва Михаела Смит.

Това не означава, че разработването на начини за предпазване от прах вече не е актуално. Контактът с очите все още е нежелан, а уредите могат да се повредят поради замърсяване.

Един от начините да се предотврати попадането му в космическия кораб може да бъде поставянето на скафандри извън спускаемия модул – което обаче ще изисква много акробатични умения от астронавтите.

Но така или иначе, изграждането на лунна база (дори в тръба с лава) сега изглежда много по-безопасно начинание, пише Proкosmos.

А резултатите от изследването ни напомнят колко е важно редовно да се отдалечаваме от града – независимо дали става дума за плаж или за поход.