Приливните сили могат да повлияят на обитаемостта на гигантските светове-океани

Гигантските, покрити с вода, светове с водородна атмосфера нямат много шансове да се окажат подходящи за живот.

До този извод стигна трио от изследователи, водено от астронома Джоузеф Ливси, което анализира предполагаемите температурни свойства на тези планети.

Съдейки по всичко, приливните сили, в комбинация със свойствата на орбитата, са способни да намалят драстично обитаемата зона. Въпреки това, за да потвърдят или опровергаят това заключение, учените ще трябва да открият повече гикеански светове.

Гикеан (от думите hydrogenium и ocean) е специален хипотетичен тип екзопланети: скалисти като Земята, но покрити с непрекъснат океан и с атмосфера от водород.

Не особено научен пример за това е Камино от вселената на „Междузвездни войни“.

Все още няма директни доказателства, че такива планети съществуват, но има много косвени доказателства.

А на някои от тях – като екзопланетата K2-18b – съвсем неотдавна са открити химически маркери на живот (въпреки че редица учени поставят това под сериозно съмнение).

Не е учудващо, че загадъчните свойства на тези светове привличат много астрономи.

И трима експерти решиха да оценят вероятността условията на повърхността на гикеаните да са подходящи за поддържане на живот.

Ако сферата на обитаемост за планети от земния тип традиционно се нарича Зона на Златокоска (или, както отбеляза астрофизикът Дмитрий Вибе, „Зона на Маша и Медведя“), то за океанските светове е определена специална Зона на Хайсе.

Дълго време се смяташе, че тя трябва да е относително широка – благодарение на високото албедо и слабия парников ефект.

Но д-р Ливси и неговите колеги рязко преразгледаха тази идея. Работата е там, че приливните сили служат като отделен (и много мощен) източник на топлина.

Постоянното сгъстяване в близост до други масивни тела нагрява недрата на планетата.

В нашата Слънчева система този механизъм осигурява съществуването на подледни океани на спътниците на Юпитер и Сатурн.

Хипотетичните гикеански светове, въртящи се около други звезди по орбита с умерен ексцентрицитет, могат по същата причина да се нагряват повече, отколкото е необходимо за съществуването на живот.

Това означава, че вътрешният край на зоната на Хайсе ще се измества навън, стеснявайки пространството, в което може да съществува живот.

А големите външни планети ще пречат на гикеанските светове да заемат по-комфортна орбита.

Това е особено актуално за системите на червени джуджета от клас М — твърде слаби, за да поддържат стабилна температура в околните светове.

Повечето кандидати за гикеани се въртят около значително по-масивни звезди.

Тоест, факторът на приливното затопляне в техния случай не е толкова изразен (въпреки че все пак трябва да е забележим). Нещо повече — той може да играе и положителна роля.

„Мощните приливи и отливи на планетите-океани могат да се превърнат във важен източник на енергия за живота и в крайна сметка да ускорят биологичната еволюция“, отбелязват авторите.