Революционна хипотеза: Нашата Вселена е възникнала в черна дупка на друга, по-голяма Вселена

Група теоретични физици предложи революционна хипотеза, способна да преобърне фундаменталните представи за произхода на Вселената.

Според ново проучване, публикувано в авторитетното списание Physical Review D, нашата Вселена може да е възникнала не в резултат на Големия взрив от сингулярност, а… вътре в черна дупка, образувана в друга, по-голяма Вселена.

Този сценарий, според авторите, не излиза извън рамките на известните физични закони и не изисква потвърждаването на екзотични теории.

Напротив, той логично обединява класическата гравитация на Айнщайн и принципите на квантовата механика, премахвайки основното противоречие в съвременната космология.

От сингулярност към „гравитационен отскок”

Традиционната теория за Големия взрив, получила широко признание през XX век, твърди, че цялото пространство, материята и енергията са възникнали от точка с безкрайна плътност – сингулярност.

Но тази концепция се сблъсква с редица сериозни проблеми.

Тя не обяснява какво е имало „преди“ сингулярността, не решава загадката за произхода на тъмната материя и енергия, и не се съгласува добре със законите на квантовата физика.

Физиците предлагат и друг път. Според техните изчисления, нашата Вселена е резултат не от експлозия, а от сгъстяване.

В даден момент, в друга Вселена, е настъпило колосално гравитационно сгъстяване на материята, което е довело до образуването на черна дупка.

И вместо безкраен колапс, в сила са влезли квантови ефекти – преди всичко принципът на забрана на Паули и свойствата на квантовото налягане.

Това квантово съпротивление, твърдят изследователите, е могло да предотврати образуването на сингулярност.

Случило се е „космическо отскачане“ – момент, в който гравитационното сгъстяване е било заменено от бързо разширяване.

Именно това отскачане е дало началото на съществуването на нашата Вселена.

Живеем ли в черна дупка?

Най-поразителната част от хипотезата е следната: ако изчисленията са верни, тогава цялата ни Вселена може да се намира вътре в хоризонта на събитията на черна дупка, която от своя страна е разположена в друга, „родителска“ Вселена.

Отвън, твърдят учените, нашият Космос би изглеждал като масивен черен обект – невъобразимо плътен и скрит от външния наблюдател.

Този сценарий предлага и естествено обяснение за положителната кривина на пространството – то е леко затворено, както изисква геометрията на вътрешността на черната дупка.

Освен това моделът предсказва съществуването на реликтови обекти – например, първични черни дупки или неутронни звезди, останали от „предскоковата“ фаза.

Тяхното откриване може да стане пряко доказателство за теорията.

Основното предимство на теорията е в нейната икономичност.

Тя не изисква отказ от общата теория на относителността и не се нуждае от създаване на „нова физика“.

Всички елементи на хипотезата се основават на известни квантови закони и наблюдения, включително свойствата на неутронните звезди и ефектите от взаимодействието на гравитацията с полето на Хигс при екстремно високи плътности.

Например, вече е доказано, че при определени условия полето на Хигс може да се държи отблъскващо – и това може да се превърне в механизъм, предотвратяващ гравитационния колапс. По този начин не е необходимо да се въвеждат хипотетични полета или суперсиметрични частици: достатъчно е да се преосмисли вече известното.

Освен това моделът решава наведнъж няколко нерешени задачи:
– премахва необходимостта да се постулира начална сингулярност;
– дава основания за плавен преход от свиване към разширяване;
– дори потенциално обяснява ускореното разширяване на Вселената, без да се прибягва до загадъчната „тъмна енергия“.

Сценарият на „космическия отскок“ вече е разглеждан от учените в рамките на циклични модели, където Вселената преминава през фази на свиване и разширяване.

Новината в настоящия подход обаче се състои в пълното отхвърляне на непроверени постулати.

Всички елементи се основават на солидни теоретични основи и проверими наблюдения.

Ако тази хипотеза се потвърди, тя ще промени самото разбиране за Вселената.

Вселената ще се окаже не уникална, а една от множеството, възникващи вътре в черните дупки на други Вселени.

Всяка такава дупка може да бъде „родилен дом“ на нов свят. А ние сме само едно звено в безкрайната верига на космическите раждания.