Мистерията на най-старите човешки останки, открити в Антарктида

Днес никой не живее за постоянно на Антарктида – там има изследователски станции, стъпват и експедиции.

В миналото на континента е имало дъждовни гори, блата и динозаври.

Но във времето, когато древните хора са се появили от Африка, там е било твърде студено и отдалечено, за да се поддържа човешкото обитаване без модерно оборудване.

Има предположения, че полинезийският изследовател Уи-те-Рангиора, е достигнал континента през 7 век сл. Хр. с кораба си „Те Иви о Атеа“. Така поне се твърди в една маорска легенда.

Легендата описва мореплавателя като пристигнал на „мъгливо и тъмно място, което не е виждало слънце“. Разказва се още за безплодна, ледена среда. Това кара днес експертите да предполагат, че може да е прекосил антарктическите води и дори да е видял континента. 

Следващото потвърдено наблюдение на Антарктида се случва едва през 1820 г., както е описано от руския изследовател Тадеус фон Белингсхаузен, когато той вижда „айсберг с изключителна височина“ по време на експедиция.

През следващите десетилетия и векове хората изследват континента понякога с цената на живота си.

Ето защо е толкова странно, че през 80-е години на миналия век учен в Антарктида открива човешки останки. Те били на млада жена, за която се смята, че е починала между 1819 и 1825 г.

„На 7 януари 1985 г., в 16:35 ч., по време на събирането на морски отломки на плажа Ямана на крайбрежието на Кейп, направих първото откритие на човешки останки: череп, наполовина заровен в скалистия пясъчен сектор на плажа“, разказва в статия Даниел Торес Наваро, професор по биология и естествени науки в Чилийския университет.

Виждала се само парието-окципиталната част, докато фронталната, назо-максиларната и париеталната части били заровени в пясъка. Повърхността на откритата област била зеленикава поради разпространението на микроводорасли.

След събирането на костите обаче все още било възможно да се открият два максиларни фрагмента с някои добре запазени зъби. При щателно търсене не били открити двата централни резеца, нито пък по-нататъшното търсене в околността довело до откриването на други човешки останки (челюст, прешлени и др.).

Първоначалните тестове показват, че черепът принадлежи на млад индивид, вероятно от женски пол.

Но в Антарктида не са открити човешки останки.

Торес Наваро и други се връщат обратно, за да изследват мястото и околността през годините, откривайки допълнителни кости, включително бедрена кост на близко място. Екипът приема, че всички допълнителни скелетни останки са „широко разпръснати“ из плажа Ямана.

Според анализа на екипа, жената вероятно е била от Чили и е починала някъде между 1819 и 1825 г.

Но как е стигнала дотам?

„Относно възможния произход на тези човешки останки, бих искал да изложа хипотезата, че по неизвестни причини жената може да е била член на група ловци на тюлени от 19-ти век, които са я изоставили на мястото“, казва Торес Наваро.

„Друга възможност е тя да е починала на кораб и да е била погребана в морето, както е било обичаят по онова време. Тялото може да е било донесено от течения и бури до плажа, където е било изядено от лешояди (гигантски буревестник, Macronectes giganteus; поморник, Catharacta lonnbergi; доминиканска чайка, Larus dominicanus; и снежна хионка, Chionis alba). Птиците може да са отделили черепа от останалата част на тялото, което е довело до загуба на долната челюст и липса на зъби. Костите може след това да са били разпръснати на голяма площ и заровени под пясъка.“

„Независимо от последователността на събитията, до ден днешен са открити само останките, споменати тук“, заключава Торес Наваро.

И мистерията остава неразгадана…