Астрономи: Млечният път е заобиколен от десетки невидими галактики

Астрономи от Обединеното кралство смятат, че Млечният път е заобиколен от много повече сателитни галактики, отколкото се смяташе досега.

Според изчисленията на учените, може да възможно е броят им да не е около 60, както е известно в момента, а един и половина до два пъти повече – около 80 или дори 100.

Те са толкова слаби и компактни, че все още се изплъзват на най-мощните телескопи.

Но това може да се промени през следващите години, когато влязат в употреба нови инструменти за наблюдение.

Проучването е проведено от група експерти от университета в Дърам.

Те са използвали симулации с рекордна резолюция, създадени на суперкомпютъра COSMA, както и собствен математически модел.

Този модел е помогнал за запълване на празнините в предишни изчисления. И предполага, че някои галактики джуджета просто са били изгубени в числените симулации.

Изследователите ги наричат ​​сираци. Те са толкова слаби и мънички, че са били почти напълно лишени от тъмните си ореоли, или обвивки от тъмна материя, от гравитационното привличане на самия Млечен път.

Смята се, че повечето галактики във Вселената са джуджета, много от които се въртят около по-големи обекти.

Наблюдаваните данни обаче отдавна противоречат на теорията. Ако тя е вярна, нашата галактика би трябвало да има много повече спътници джуджета.

Сега учените са убедени, че новите технологии, катообсерваторията „Вера Рубин“ със свръхчувствителния ѝ телескоп LSST, ще помогнат да се види това, което преди е било недостъпно.

Цялото изследване е изградено в рамките на така наречения ΛCDM модел.

Името му се произнася „ламбда-си-ди-ем“. Това е общоприетата космологична теория, която обяснява структурата и развитието на Вселената.

Смята се, че обикновената материя е само 5% от състава ѝ. Останалата част е тъмна материя (25%) и тъмна енергия (70%).

Въпреки това, дори най-модерните космологични симулации, които отчитат както газа, така и образуването на звезди, досега не са в състояние да проследят точно поведението на най-слабите спътници.

Те просто изчезват от изчисленията.

За да поправи това, екипът от Дърам е комбинирал два инструмента. Първият е симулацията Aquarius, най-точният модел на ореола на Млечния път до момента. А вторият – кодът GALFORM, който е разработен в университета от 20 години и отчита физиката на образуването на галактики.

В резултат на това става ясно, че малки тъмни ореоли, в които може да се крият галактики джуджета, губят маса и стават все по-малко видими в продължение на милиарди години.

Някои са станали толкова бледи, че едва се виждат на фона на звездите в нашата галактика.

Около 30 новооткрити потенциални луни вече озадачават астрономите.

Това могат да бъдат или галактики джуджета, или кълбовидни звездни купове.

Водещият автор на статията, д-р Изабел Сантос-Сантос, обяснява, че в момента са известни около 60 спътника на Млечния път, но би трябвало да има поне един и половина пъти повече.

Нейният колега професор Карлос Френк добавя, че ако новите наблюдения потвърдят това, това би било голяма победа за ΛCDM теорията и доказателство за силата на математиката и физиката.

Резултатите бяха представени на Националната конференция по астрономия на Обединеното кралство, която се провежда в университета в Дърам.

Изследването е финансирано от Европейския съвет за научни изследвания и Британския съвет за наука и технологии. Изчисленията са извършени на суперкомпютъра COSMA, който е част от изследователската инфраструктура DiRAC.