В Родопите откриха праисторическа звездна карта върху камък

В Родопите, Южна България, близо до село Скобелево, е направена археологическа находка, която може значително да промени разбирането на учените за развитието на астрономическите знания в древността.

Това съобщиха изследователите Георги Георгиев и Ивелина Георгиева по време на полева експедиция.

Те са открили камък с 56 вдлъбнатини с различна форма и дълбочина, издълбани в повърхността, представляващи звезди.

Камъкът вече е наречен „праисторическа звездна карта“ и учените смятат, че може да е едно от най-старите известни изображения на нощното небе, издълбани в камък.

Самото откритие се обсъжда активно в научната общност и може да се превърне в едно от ключовите открития в областта на археоастрономията.

Скалата, за която се смята, че е звездна карта, се намира в отдалечена гора и е вградена в естествена мраморна жила. Размерите ѝ са около 2 на 3 метра, а ориентацията ѝ е строго по линията изток-запад.

Структурата на самата скала е от особен интерес: тя съдържа слюда, която кара повърхността да блести на слънчева светлина, напомняйки нощното небе.

Този ефект вероятно е имал не само естетическо, но и ритуално значение, засилвайки символиката на изображението.

В камъка са издълбани 56 конични вдлъбнатини: 24 в северната част и 32 в южната. Те варират по диаметър, което според изследователите може да показва различна яркост на звездите.

Учените предполагат, че някои групи вдлъбнатини съответстват на реални съзвездия: по-специално, очертанията на Голямата мечка и съзвездието Лъв са ясно видими. В допълнение към тях са възможни аналогии с Касиопея, Лебед, Лира и струпването Плеяди.

Това ниво на прецизност, според Георгиев, говори за високото ниво на астрономически познания на авторите: „Тук виждаме не просто символика, а ясно разбиране за ежедневните и сезонни движения на звездното небе.“

На мястото не са открити керамични или органични останки, което е пречка за радиовъглеродното или стратиграфското датиране.

Въпреки това, въз основа на сравнения с други обекти в региона – тракийски некрополи, гробници и светилища – изследователите предполагат, че обектът може да датира от късния неолит или ранната желязна епоха, приблизително между 2000 и 500 г. пр.н.е. пр.н.е.

Интересното е, че наблизо е открит и друг камък с цилиндрична вдлъбнатина, ориентирана строго на изток.

Това може да показва, че предметите са били използвани по двойки, може би за ритуали, свързани с изгрева на слънцето или звездната навигация.

Откритата „звездна карта“ може да представлява един от най-ранните примери за систематично наблюдение на небето, направено от издръжлив материал – камък.

Откритието има и особена културна стойност поради факта, че изображения на звездни конфигурации, подобни на тези, издълбани върху камъка, се срещат и върху древни монети, амулети и бижута от римската епоха (I–II век сл. Хр.), пише Наука.